Последна саможертва

Зад него Лиса видя маса за масажи, върху която по корем лежеше жена морой. Долната половина на тялото и бе покрита с кърпа, но гърбът и беше гол и лъщеше на мъждивата светлина в стаята, в която горяха ароматни свещи и се носеше приглушена музика в стил ню ейдж.

- Леле! - възкликна Ейдриън. - Не си губиш времето, нали? Тя е в гроба само от няколко часа, а вече си и намерил заместничка.

По-рано през деня, малко преди залез слънце, Татяна най-после бе положена в мястото на вечния и покой. Погребението не беше толкова тържествено, какъвто бе първоначалният замисъл.

Амброуз го изгледа остро.

- Жената вътре е моя клиентка. Това ми е работата. Забравяш, че някои от нас трябва да работят, за да си изкарат прехраната.

- Моля те, може ли да поговорим? - попита Лиса и пристъпи пред Ейдриън. - Няма да ти отнемем много време.

Амброуз изгледа приятелите ми и въздъхна. Извърна се към стаята.

- Лорейн? Трябва да изляза за малко. Ей сега ще се върна, става ли?

- Става - извика жената. Тя се размърда и се извърна с лице към него. Беше по-стара, отколкото очаквах, някъде около четиридесет и пет годишна. Предполагам, че щом си плащаш за масаж, масажистът ти може да е на половината на годините ти. - Върни се по-бързо.

Той и отправи една ослепителна усмивка, която изчезна, щом се озова сам с приятелите ми.

- Добре, какво става? Не ми харесват физиономиите ви.

Амброуз може и да се бе отклонил напълно от нормалния

живот за един дампир, но беше обучен като всеки пазител. Беше наблюдателен. Винаги нащрек за потенциални заплахи.

- Ние, хм, искаме да поговорим с теб за... - Лиса се поколеба. Да говориш за разследвания и разпити, бе едно, но да ги провеждаш, съвсем друго. - За убийството на Татяна.

Амброуз повдигна вежди.

- А, разбирам. Не съм сигурен какво мога да кажа, освен че според мен Роуз не го е извършила. Не мисля, че и ти го вярваш, въпреки всичко, което става напоследък. Всички приказват колко си шокирана и разстроена. Печелиш големи симпатии заради това, че си била излъгана и подведена от толкова опасна и престъпна приятелка.

Лиса усети как страните и пламват. Заклеймявайки ме публично и отричайки се от приятелството ни, Лиса се предпазваше от неприятности. Такъв съвет и бяха дали Ейб и Таша, и Лиса знаеше, че е разумен. Ала въпреки че всичко беше преструвка, тя се чувстваше виновна. Кристиан тутакси се притече в нейна защита.

- Зарежи тези приказки. Не става дума за това.

- Тогава за какво става дума? - попита Амброуз.

Лиса побърза да вземе нещата в свои ръце. Опасяваше се, че Кристиан и Ейдриън ще разстроят Амброуз и така ще бъде по-трудно да получат отговори.

- Ейб Мазур ни каза, че в съдебната зала си казал или, ъ-ъ, направил нещо на Роуз.

Амброуз доби шокирано изражение и трябва да му призная, че беше много убедителен.

- Направил съм нещо? Какво означава това? Нима Мазур смята, че аз... какво, ударил съм я пред всички онези хора?

- Не зная - призна Лиса. - Той просто е видял нещо, това е всичко.

- Пожелах и късмет - заяви Амброуз, като все още изглеждаше обиден. - Имам право, нали?

- Да, да. - Лиса бе решила да поговори с Амброуз преди Ейб, страхувайки се, че методите на баща ми може да включват доста физическо насилие. Сега обаче се питаше дали ще се справи. - Виж, ние просто се опитваме да открием истинския убиец на кралицата. Ти беше близък с нея. Ако има нещо - как-вото и да е, - което знаеш и което може да ни помогне, ще сме ти много благодарни. Наистина се нуждаем от помощта ти.

Амброуз ги изгледа любопитно. После внезапно разбра.

- Вие мислите, че аз съм го направил! За това е всичко. -Никой не каза нищо. - Не мога да повярвам! Пазителите вече ми дадоха да разбера, че ме подозират... но вие? Мислех, че ме познавате по-добре

- Ние изобщо не те познаваме - заговори Ейдриън с равен тон. - Знаем само, че си имал свободен достъп до леля ми. -Посочи към вратата. - И очевидно не си се помайвал, за да и намериш заместничка.

- Не чу ли, когато казах, че това ми е работата? Аз и правя масаж, това е всичко. Не е гадно и мръсно. - Амброуз поклати безсилно глава и прокара пръсти през кестенявата си коса. -Връзката ми с Татяна също не беше мръсна. Аз я харесвах и бях загрижен за нея. Никога не бих я наранил.

- Не сочат ли статистиките, че обикновено убийците са сред най-близките на жертвата? - обади се Кристиан.

Лиса изгледа сърдито и него, и Ейдриън.

- Престанете. И двамата. - Извърна се отново към Амброуз. - Никой не те обвинява в нищо. Но ти си прекарвал доста време с Татяна. А и Роуз ми каза, че си бил разстроен от закона за възрастта.

- Когато за пръв път чух за него, да - съгласи се Амброуз. - Но дори и тогава казах на Роуз, че трябва да има някаква грешка. Нещо, за което не знаем. Татяна никога не би застрашила живота на дампирите, без да има основателна причина.

- Като например да се направи на добра пред всички онези ужасни кралски потомци? - подметна Кристиан.

- Мери си приказките! - предупреди го Ейдриън.