Предателството „Тристан“

Операция „Гроза“ не беше план за отбраната на Русия, а подробен план за офанзивна война срещу нацистка Германия.

Операция „Гроза“ определяше също дата за превантивна атака срещу Германия: юли 1942 година.

Тя беше спомената в тайна реч на Сталин пред висши офицери преди около седмица. Копия от речта били разпратени сред офицерския състав на Червената армия, както се твърдеше в документите.

Меткалф трябваше непрекъснато да си напомня, че документите бяха фалшиви.

В пакета от документи „ВОЛФСФАЛЕ“ имаше също копие от въображаемата реч на Сталин, но тя звучеше толкова автентично, че Меткалф започна да се чуди дали пък не беше истинска.

„Другари, — започваше тя.

Операция «Гроза» е одобрена. Планът ни за война е готов. След осемнайсет месеца, през юли 1942 година, ще започне светкавичният ни удар срещу фашистите. Но това ще е само началото, другари, трамплин за унищожаването на капитализма в Европа и за победата на комунизма под ръководството на Съветския съюз!

Управляващите капиталистически кръгове във всички страни на Европа ще бъдат отслабени в резултат на разрушителната война, която водят помежду си, и няма да са в състояние да спрат победоносния ход на социализма в цяла Европа и в света. Наш почетен дълг е да освободим народите на планетата!“

Меткалф четеше с изумление, което се смесваше с все повече гняв. Беше истинска лудост, но едновременно с това гениално. Беше измислица, всичко беше скалъпено, но звучеше напълно достоверно.

Същевременно представляваше още едно доказателство, ако въобще се нуждаеше от това, за измамата на Корки. Той мамеше не само Хитлер, но и Меткалф. Тези документи рисуват картина, каза му Корки.

Какъв вид картина?

Картина на мечка, Стивън. Но малко мече, което няма нокти.

Корки го излъга за естеството на документите, както го излъга за истинската причина, поради която го пращаше в Москва. Старият шпионин му каза, че задачата му е да прецени дали Фон Шюслер е податлив на вербуване, а се оказа, че мисията му е доста по-различна: да използва Лана за предаване на фалшивите документи. После Корки го излъга нагло още веднъж, прикривайки истинския замисъл на операция „ВОЛФСФАЛЕ“. Документите въобще не рисуваха малко мече без нокти. Те показваха бързо превъоръжаващата се сила, която планираше масиран таен удар срещу нацистка Германия.

Две партиди перфектно подправени документи, предадени чрез дъщерята на генерал от Червената армия на амбициозен нацистки дипломат. Всичко това щеше да подтикне Германия да нападне Съветския съюз — нападение, което със сигурност щеше да ознаменува края на нацистка Германия.

Възмущението на Меткалф бързо отстъпи място на безпокойството: ако Лана прочетеше тия документи, нямаше ли да разбере, че той постъпва нечестно с нея? Тя си мислеше, че предава документи, които ще уверят германците в желанието на Русия за мир. Те обаче показваха точно обратното. Съдържаха доказателства, че Москва възнамерява да атакува първа Германия.

Какво ли щеше да направи, ако разбере? Ако ги прочетеше? Дали щеше да откаже да ги предаде на Фон Шюслер?

Да, имаше такава опасност. Той обаче нямаше избор. Корки го въвлече в това, а той на свой ред беше въвлякъл нея. Можеше само да се надява, че тя няма да има време да ги прочете, че няма желание за това.

Можеше само да се надява, че тя просто ще ги предаде на германеца.

— Стива — викна Лана.

Беше облечена в черно трико и свободно падаща бяла пола над него. Беше гримирана, с начервени току-що устни.

— Изглеждаш великолепно — каза той.

— А ти си глупав — отговори тя и тръсна глава.

— Ти не изглеждаш просто великолепно. Ти си великолепна. Ти си забележителна жена.

— Моля те — укори го тя. — Надценяваш ме повече, отколкото заслужавам.

Лана се протегна за документите.

— Внимавай да не ги пипаш много — предупреди Меткалф. — Колкото може по-малко.

— Защо?

Защо ли? — помисли той. Защото ако ги пипнеш, може да ги прочетеш. А ако не ги прочетеш, вероятно няма да разбереш как те лъжат. Не, не лъжат, как аз те лъжа. Как те подведох, как те предадох.

Но той отговори.

— Предполагам, че експертите, които са ги подготвили, са успели по някакъв начин да сложат върху тях пръстови отпечатъци на някои съветски лидери. За да е сигурно, че ако нацистите ги проверяват за пръстови отпечатъци, ще се уверят в тяхната автентичност.

Меткалф си измисляше, но всичко това звучеше убедително. Лъжите му бяха майсторски, но от тях получи главоболие.

— О, колко хитро — отвърна тя.

— Лана, чуй ме. Ти си невероятно смела. Това, което правиш, е много трудно, съзнавам го. Но има основателна причина. Толкова много неща зависят от това, което правиш. Съдбоносни неща.

— Тия листове са изписани с цифри и мистериозни думи и човек има чувството, че никой нищо няма да разбере.

— Да.

— И все пак всеки един от тях съдържа нещо силно. Като отварата, която Изолда приготвя, нали? — Тя се засмя.

— Не съвсем — отвърна той неспокойно.