Предателството „Тристан“

Млад сценичен работник с пърхот и пуберски мустачки придружи Меткалф през поредица тъмни, мръсни коридори в лабиринта зад сцената на Болшой. Младежът прошепна:

— Изкачваме три етажа и после вляво от сцената.

Той не продума повече, представлението беше в разгара си. Меткалф чуваше оркестъра да свири музика на Чайковски. Той позна темата от второ действие на „Лебедово езеро“.

За разлика от разкоша на публичните пространства в Болшой, зад сцената беше изненадващо мизерно. Минаха покрай смрадливи тоалетни, по скърцащи коридори с ниски тавани и липсващи дъски на пода, заобиколиха ръждиви стълби и мръсни тесни пасажи. Балетисти в костюми и силно гримирани лица се суетяха и пушеха. Когато доближиха сцената, Меткалф чу характерните тонове на обоя и арфата, високите трептящи звуци от оркестрациите на Чайковски и позна красивата мелодия на па дьо дьо от второ действие. Призрачна бледосиня светлина се процеждаше сред мрака зад сцената. Меткалф спря и установи, че се намира точно срешу нея.

— Почакай — каза той и дръпна сценичния работник за рамото.

Младежът го погледна учуден, че докторът се интересува от представлението.

Декорът беше вълшебен и бляскав: езеро, обляно от лунна светлина, на фона на нарисувана тъмна гора, няколко дървета, а в центъра Лана. Меткалф наблюдаваше изцяло погълнат.

Лана играеше Одета, кралицата на лебедите, облечена в тясно бяло трико, което подчертаваше тънкото й кръстче, и поличка от пера и тюл. Косата й бе опъната назад в стегнат кок, върху него имаше шапчица от пера. Беше нежна и уязвима, приличаше на истинска птица. Танцуваше с принц Зигфрид, а около тях шеметно се въртяха малки лебедчета, които в един момент се изтеглиха зад сцената, оставяйки само Одета и Зигфрид. Той грациозно я повдигна, после внимателно я свали, а ръцете му бяха обвили плътно тялото й. Тя го прегърна и изви лебедовата си шия интимно към него. Меткалф почувства смешен прилив на ревност. Това беше танц, нищо повече. Това бе работата й, а принцът бе неин колега.

— Добре — каза Меткалф. — Да отиваме в гримьорната й. Там ще я изчакам до антракта.

— Страхувам се, че мястото ви не е тук — дочу той тих глас на английски с руски акцент.

Меткалф се обърна учуден — възможно ли беше да е проговорил мълчаливият сценичен работник? Но веднага разбра кой говореше. Позна русата коса, бледосините очи. Човекът от НКВД. Стоеше на няколко крачки от него с насочен пистолет.

— Да, това сте вие — каза агентът на НКВД съвсем тихо. Младият сценичен работник гледаше уплашено. — В първия миг не ви познах, но вие сте много находчив. Е, ако сте дошли за гледате госпожица Баранова, е трябвало да си купите билет като всички останали. Гости не се допускат зад сцената. Елате с мен, ако обичате.

Меткалф се усмихна.

— Пистолетът не е необходим, освен ако не възнамерявате да стреляте. А аз не допускам, че бихте стреляли по средата на па дьо дьо. Това ще разсее госпожица Баранова и ще развали удоволствието на зрителите, или греша?

Агентът кимна с безизразна физиономия.

— Предпочитам да не стрелям, но между възможността да избягате или да разстроя представлението наистина нямам избор.

— Човек винаги има избор — отговори Меткалф, отстъпвайки назад бавно.

Чувстваше тежестта на пистолет в джоба, но това не беше успокоително, тъй като докато се присегнеше за него, руснакът щеше да дръпне спусъка. Нещо в самообладанието на агента от НКВД му подсказваше, че няма да се поколебае да стреля.

— Дръжте си ръцете до тялото — нареди руснакът.

Меткалф извърна очи наляво и огледа въжетата и системата от макари около себе си. Високо над тях висяха чифт оловни тежести, повдигнати с помощта на въжета, привързани към железни куки. Постави ръце зад гърба си и отстъпи няколко крачки.

— Не стреляйте — каза Меткалф с леко треперещ глас, за да имитира страх. — Само ми кажете какво желаете.

Въжето! Беше до него. Можеше да го грабне. Бавно измъкна ножчето от задния си джоб, без руснакът да забележи, опря острието до стегнатото въже и се опита да го пререже. Резна веднъж, два пъти, прикривайки движенията си.

Агентът от НКВД се подсмихна подигравателно.

— Няма да ме заблудите. Не можете да избягате. Препоръчвам ви да дойдете с мен без съпротива.

— А после какво? — попита Меткалф.

Накрая той успя да пререже въжето, което се изплъзна от ръката му. Оловните тежести се издигнаха рязко нагоре, а после се понесоха бясно надолу към русолявия. Руснакът чу свистенето на въздуха, погледна нагоре и отскочи встрани точно когато тежестите щяха да го застигнат, отърва се на сантиметри. Но той вече не беше в позиция за стрелба, оръжието му не сочеше към Меткалф. Младият сценичен работник нададе вой и избяга.

Меткалф се хвърли към русия мъж. Той го повали на земята, притисна го с тежестта на тялото си и заби коляно в корема му.