Предателството „Тристан“

Коркоран разполагаше с пълна свобода да привлече най-добрите и най-интелигентните. Той се спря предимно на абсолвенти от колежите от „Бръшляновата лига“, млади мъже с добро възпитание, които щяха да се чувстват в свои води сред висшето общество в Европа. Толкова много от агентите му бяха подбрани от регистъра на висшето общество, че шегаджиите лепнаха на мрежата на Коркоран името „Регистъра“ и то се превърна в нейно прозвище. Един от първите, които той вербува, бе абсолвентът от Йейл на име Стивън Меткалф, син на милионер индустриалец, женен за рускиня — майката на Стивън произхождаше от аристократично семейство, напуснало Русия още преди революцията. Стивън бе пътувал много по света с родителите си и бе учил в Швейцария. Говореше немски, руски, френски и испански без никакъв акцент: семейство Меткалф притежаваха имоти и бизнес в Аржентина и от години прекарваха по-голямата част от зимата там. Меткалф търгуваха също с руското правителство.

Братът на Стивън Хауард — по-благонадеждният — пое ръководството на семейната бизнес империя след смъртта на баща им преди четири години. Стивън понякога помагаше на Хауард и го придружаваше при пътуванията му, но отказваше да се обвързва със сериозни отговорности в бизнеса.

Той бе безстрашен, бунтар по душа и обичаше забавленията до полуда — качества, които според Коркоран щяха да изиграят полезна роля в новото му прикритие на плейбой от Аржентина в Париж.

Дерек Къмптън-Джоунс прочисти нервно гърлото си.

— Няма нужда да пращаме куриер — каза той.

Лангхорн го погледна учудено и после се върна към заниманията си.

— Наистина ли? Разполагаш с по-бърз начин да ги изпратим в Манхатън? — попита Меткалф.

Точно в този миг се отвори вратата в далечния край на помещението.

Появи се лице, което той не бе очаквал да види: строгото, изпито лице на Алфред Коркоран.

3

Възрастният мъж бе облечен, както винаги, изискано. Вратовръзката му бе вързана с четворен възел. Тъмносиният му костюм подчертаваше елегантната фигура. Ухаеше на мента, както обикновено — беше пристрастен към ментови бонбони „Пепърминт Лайф Сейвърс“; пушеше цигара. Закашля се раздиращо.

Къмптьн-Джоунс веднага се върна към своята станция. В помещението се възцари тишина. Оживлението изведнъж спадна.

— Исусе, тия френски цигари са отврат! Привърших моите „Честърфийлд“ в самолета някъде над Нюфаундланд. Стивън, защо не се подмажеш на шефа си, като го снабдиш с американски цигари? Нали се предполага, че си проклет черноборсаджия.

Меткалф се запъна, докато се приближаваше до Корки, за да се здрависа. В лявата си ръка стискаше откраднатите документи.

— Разбира се, Корки… но какво правиш тук?

Коркоран съвсем не беше писарушка. Той често ходеше на терена. И все пак пътуването до окупиран Париж бе трудна, сложна и крайно рискована работа. Той не идваше често в Париж. Трябваше да има важна причина.

— Аз ли какво правя тук — започна Коркоран. — Истинският въпрос е ти какво правиш тук.

Той се обърна, тръгна към стаята, от която току-що се бе появил, и махна на Меткалф да го последва.

Меткалф затвори вратата след себе си. Явно старикът искаше да говорят насаме. У Корки се забелязваше някаква припряност, каквато Меткалф не бе виждал преди.

В съседната стая съхраняваха различна апаратура, включително пишеща машина на немски за издаване на пропуски и лични карти. Имаше също малка печатна преса, използвана за подправяне на обикновени документи — по-сложните се изработваха в Ню Йорк и Лондон, — най-често за разрешителни за пътуване из Франция или за работа. Върху една от масите се намираше колекция от печати, включително сполучливо копие на печата на германски цензор. В ъгъла, близо до закачалка с униформи, стоеше дъбово бюро с натрупани върху него купчини документи. Зелена настолна лампа очертаваше светъл кръг.

Коркоран седна на стола зад бюрото и махна на Меткалф да се настани някъде. Единственото място бе войнишко сгъваемо легло до стената. Меткалф седна нетърпеливо и сложи купчината откраднати документи до себе си върху леглото.

Известно време Коркоран го наблюдаваше мълчаливо. Очите му изглеждаха бледосини зад очилата с рогови рамки с телесен цвят.

— Безкрайно съм разочарован от теб, Стивън — каза Коркоран тихо. — Внедрих те тук с цената на огромни разходи от оскъдните ресурси, а ти какво правиш в замяна?

— Сър — започна Меткалф.

Коркоран обаче не търпеше да го прекъсват.

— Както знаем, цивилизацията изчезва в огромния търбух на Хитлер. Нацистите завладяха Норвегия, Дания, Холандия, Белгия, Люксембург и Франция. Принудиха британците да си подвият опашката при Дюнкерк. Бомбардират Лондон и го превръщат в развалини. Тоя човек слага ръка на всички ресурси. Мили Боже, младежо, това може да е краят на свободния свят. А ти — ти разкопчаваш сутиени, мамка му.

Той извади ролка „Пепърминт Лайф Сейвърс“ и лапна един бонбон.

Меткалф през това време вдигна документите от леглото и ги размаха пред своя шеф и наставник.

— Сър, успях да отмъкна плановете на германската стратегическа военноморска база на атлантическото крайбрежие при Сен Назер…