Предателството „Тристан“

Оркестърът свиреше популярната грузинска песен „Су-лико“, която Меткалф си спомняше още от първото си посещение в Москва. Тя му напомняше за Лана, както повечето неща в Москва. В главата му нахлуха спомени, свързани с нея. Тя непрекъснато беше в мислите му заедно с болезненото, агонизиращо чувство за вина. Той я подтикна манипулативно да се захване с онова, което тя вършеше в момента. Планът на Корки изискваше безразсъдна смелост и посредник, чиято роля можеше да изпълнява единствено Лана. Ако планът успееше, щеше да промени хода на войната. Нещо повече дори — хода на историята. В сравнение със съдбата на планетата, какво беше съдбата на един човек? Но той не можеше да разсъждава по такъв начин, това бе начин на мислене, който водеше до тирания. Хитлер и Сталин вярваха, че съдбата на масите е по-важна от правата на индивида. А той я обичаше. Това бе голата истина. Обичаше тази жена, страхуваше се за нея, страдаше за това, което съдбата й отреди. Искаше му се да вярва, че ако планът успее, тя и баща й щяха също да бъдат свободни. Но съзнаваше, че рисковете са огромни. Много неща можеха да се случат. Например ако я хванат, я чакаше разстрел, а това бе ужасяваща перспектива. И той непрекъснато мислеше за нея.

Погледна си часовника и остана изненадан, беше осем без две минути. Стана бързо от масата и се отправи към мъжката тоалетна.

Амос Хилиард беше там, когато Меткалф влезе. Стоеше до умивалника и си миеше ръцете.

Меткалф тъкмо отвори уста да каже нещо, но Хилиард му направи знак да мълчи, сочейки към една от кабинките. Меткалф погледна натам и видя руски обувки със смъкнати над тях руски панталони. За миг Меткалф не знаеше какво да предприеме. И двамата не се бяха подготвили за такава възможност. Отиде до един от писоарите и се облекчи. Хилиард продължи да си мие ръцете, наблюдавайки внимателно в огледалото.

Меткалф приключи и пусна водата. Руснакът обаче продължаваше да седи в кабината. Съвпадение ли беше? Вероятно, реши Меткалф. Отиде на умивалника до Хилиард, който все още си сапунисваше ръцете, и улови очите на Дипломата в огледалото, хвърляйки му питащ поглед.

Хилиард вдигна рамене. Миеха си ръцете мълчаливо. Сърцето на Меткалф биеше силно. Ако в този момент ги арестуват, зле им се пишеше.

Знаеше, че Хилиард носеше у себе си първия пакет с фалшиви документи, подготвени от техническите специалисти на Корки, пренесени в Москва с дипломатическа поща. Откриеха ли документите в един от двамата, щяха да ги пратят в гулаг, ако не ги екзекутират. Не беше чудно, че Хилиард изглеждаше измъчен и начумерен. Той знаеше какви са рисковете.

Накрая водата в тоалетната зашуртя и руснакът излезе от кабинката. Той хвърли поглед към двете мивки, заети от Меткалф и Хилиард, изгледа ги кръвнишки и си излезе. Хилиард се втурна към вратата с мокри ръце и я заключи.

Със светкавична бързина измъкна плътно сгънатите документи от сакото си и ги предаде на Меткалф.

— Това е само първата партида — прошепна Хилиард. — Идват още.

— Благодаря — каза му Меткалф.

— Възпитанието ми обикновено ме задължава да отговоря „няма защо“ или „пак заповядай“, но ще те излъжа — изръмжа Хилиард. — Тук съм само заради Корки, както знаеш. Ако друг бе поискал от мен да направя това, щях да го напсувам. Не знам какви са тия документи, здраво са запечатани, но ще бъда щастлив, когато се чупиш от Москва.

— Аз също.

— Добре, слушай сега, преди още някой пиян руснак с издут мехур да е нахълтал. Това е последната ни среща лице в лице. Отсега нататък ще използваме явки.

— Добре — съгласи се Меткалф и си помисли, че така наистина ще е по-безопасно.

— Корки казва, че имаш изумителна памет. Използвай я. Не записвай нищо, чу ли ме?

— Слушам те.

Страхът и омразата бяха преобразили Хилиард. Външно той си беше същият — дребен, с мека кожа, оплешивяващ и очилат мъж. Но вътрешно у този прям и чаровен човек от Средния запад нещо се бе пречупило. Той беше разгневен и дълбоко уплашен. Тази промяна засилваше страха и на Меткалф.

— На ъгъла на улица „Пушкинская“ и пряката, на която се намира Художественият театър, ще откриеш два магазина почти един до друг, разбра ли? Единият е магазин номер 19 с надпис „Мясо“, което значи месо.

— Благодаря — каза Меткалф с неприкрит сарказъм. Хилиард със сигурност знаеше, че той говори руски.

— На другия пише „Женская обувь“. Дамски обувки.

Този път Хилиард не му преведе.

Меткалф кимна.

— Входът към сградата е между двата магазина. Неохраняем е, отворен е двайсет и четири часа. След като влезеш, вдясно ще видиш радиатор, закачен за стената с метална скоба в единия край. Между него и стената има пролука от няколко сантиметра. Следващата партида документи ще бъдат там.

— Не е много добра идея — отбеляза Меткалф. — Документите може да се възпламенят, ако радиаторът загрее.

Хилиард се намуси.

— Това е Москва, за Бога. Две трети от радиаторите не работят, а този е един от тях. Повярвай ми. А тук, в Москва, едва ли ще го поправят, преди да са минали поне пет години.

Меткалф кимна.

— Някакъв сигнал?