Преследвана

— Да хапнем ли? Иде ми да повърна — обади се Стиви Рей, — освен ако нямате предвид кръв — тя се опита да вдигне рамене в знак на извинение, но спря движението и изохка. Бялото й като брашно лице стана още по-бяло.

— Да, май че няма истински гладни хора — измърмори Шоуни, зяпнала в стърчащата от гърба на Стиви Рей стрела със същото любопитство, с каквото хората зяпат катастрофирала кола.

— И аз мисля така — последва я Ерин. Но погледът й шареше навсякъде, само не и в Стиви Рей.

Тъкмо отварях уста да кажа, че не ми пука дали са гладни, или не, когато Ерик нахлу в стаята.

— Намерих го! — извика развълнувано. В ръцете си държеше ужасно стар и гигантски по размер CD-радиокасетофон. Беше от онези комбайни, които през осемдесетте години на двайсети век са наричали: «записващи стереоуредби». Като внимаваше да не поглежда към Стиви Рей, той остави машинарията на масата до нея и Дарий и веднага започна да върти великанските метални копчета, мърморейки под нос, че все ще успеят да хванат някакъв сигнал.

— Къде е Венера? — попита го Стиви Рей. Гласът й трепереше, явно говоренето й причиняваше болка.

Ерик вдигна глава към кръглия, покрит с одеяло вход на помещението. Там нямаше никого.

— Беше след мен. Помислих си, че идва и… — погледът му случайно попадна на Стиви Рей и той спря. — Олеле, това сигурно боли адски — прошепна изплашено. — Стиви Рей, не изглеждаш добре.

Тя се опита да му се усмихне, но не успя.

— Е, чувствала съм се и по-добре. Радвам се, че Венера ти е помогнала със стереоуредбата. Може би ще успеем да намерим някаква станция.

Въпреки тревогата си за Стиви Рей започнах да се чудя къде може да е изчезнала Венера. Напънах мозък да си спомня как изглеждаше. Последния път, когато огледах отблизо червените хлапета, те все още не бяха «червени», тоест очертанията на лунния сърп на челата им все още бяха сапфирени, като на всички начинаещи, когато им поставят знака за първи път. Но тези сапфирени хлапета умряха. После Неферет ги превърна в неживи. И тогава всички станаха побеснели, смучещи кръв чудовища. Но Стиви Рей премина през онзи нов вид на Промяната. Човешкото у Афродита (кой е предполагал, че има такова?) незнайно как се смеси със силата на петте елемента — които единствено аз мога да контролирам до един — и Стиви Рей си върна човешкия облик плюс прекрасна татуировка на възрастен вампир. По лицето й се появиха красиви виещи се клонки и цветя. Но вместо да стане тъмносиня, татуировката й почервеня. Като прясна кръв. След това татуировките на всички неживи също почервеняха и те си възвърнаха човешката същност. Поне на теория. Защото след Промяната нямах време да ги огледам добре, нито тях, нито Стиви Рей, за да знам със сигурност, че всичко им е наред. И още нещо: Афродита изгуби Белега си. Напълно. И сега се предполага, че отново е човешко същество, въпреки че все още има видения.

Това обяснява защо в последно време всеки път, когато погледнех Венера, тя беше ужасно противна, гнусарка на ента степен, но сега вече беше поправена — поне отчасти. Знаех, че преди да умре, се бе мотала с Афродита, което означаваше, че сигурно е имала репутацията на супер готина, защото Афродита не понася грозни приятелки.

Добре, преди да заприличам на изкукала от ревност глупачка, искам да обясня: Ерик Найт е истински супермен, нещо като Кларк Кент. Той е благороден, изобщо — готин човек, ъ… ъ… грешка, вампир. Възрастен вампир, преживял наскоро Промяната. И още, той ми е гадже, ъ… ъ… бивше гадже. И колкото и да е глупаво, аз го ревнувам от всяка, дори и от червена откачалка, щом предизвиква у него някакъв интерес.

За щастие разсъдливият Дарий прекъсна вътрешния ми монолог.

— Радиото може да почака. Сега важното е да помогнем на Стиви Рей. Ще й трябва чиста блуза и кръв веднага щом се заловя с това — той сложи комплекта за първа помощ на масичката до леглото на приятелката ми, отвори го и извади марля, спирт и още нещо, което изглеждаше страшно.

Това определено затвори устата на всички.

— Нали знаете, че ви обичам като топъл хляб — усмихна се храбро Стиви Рей.

Всички кимнахме вдървено.

— Окей. Значи няма да ми се разсърдите, ако ви помоля да си намерите някаква работа. Всички без Зоуи. Докато Дарий извади стрелата от гърдите ми.

— Всички, освен мен ли? Защо искаш да остана?

В присвитите й от болката очи проблесна искра.