Преследвана

Думите й преминаха в леко изскимтяване. Малко ми е неудобно да си спомням какво стана после. Стиви Рей сграбчи ръката на Афродита и изразът на лицето й се промени. От моя НДП (Най-Добра Приятелка) тя се превърна в подивяло животно. В очите й замятаха червени искри и тя захапа лакомо предложената й ръка.

Скимтенето на Афродита премина в обезпокоително страстно стенание и тя затвори очи. Устните на Стиви Рей се впиха в плътта й, зъбите й разкъсаха кожата с лекота, топлата пулсираща плът напълни устата й и тя залочи алчно като хищник.

Добре, де. Наистина беше гадно и противно, но имаше определен еротичен привкус. Знам, че и двете се чувстваха добре. Трябваше да са добре. Защото така са устроени вампирите. Дори и да е начинаещ, и ухапаният (човекът), и хапещият (новакът) изпитват чувствено удоволствие, това е сигурно. Затова оцеляваме. Старите митове за вампири, които раздират гърлата на хората и вземат жертвите си със сила, са чисти измишльотини… освен ако някой не ядоса вампира така, че да му се вдигне кръвното. Но дори и да разкъса гърлото му, на човека пак ще му хареса.

Както и да е, ние сме такива, каквито сме. И наблюдавайки Стиви Рей и Афродита, стана ясно, че и червените вампири притежават нашата способност да доставят удоволствие на човека. Афродита се наклони подканващо към Дарий. Той подложи ръка под раменете й и се наведе да я целуне, докато Стиви Рей продължаваше да смуче от китката й.

Целувката между воина и Афродита беше толкова гореща, че, кълна се, видях да прехвърчат искри. Дарий я придържаше внимателно, за да може на Стиви Рей да й е удобно, докато смуче. Афродита обви врата му със свободната си ръка и се отдаде на целувката толкова открито, че и на слепия стана ясно какво доверие има в него. Докато ги гледах, ме хвана страх, въпреки че това, което се случи между тях, беше красиво.

— Хм. Малко неловко, а? — разнесе се познат глас.

— Сериозно. Можех да мина и без това — обади се друг.

Отместих поглед от Стиви Рей и компания и погледнах към застаналите пред одеялото на входа близначки. Ерин държеше няколко пликчета с нещо червено, очевидно кръв. Шоуни носеше бутилка с някакво червено вино и чаша, като онези, в които мама сервираше студен чай.

Дукесата се шмугна между тях, което означаваше, че Джак също е тук.

— Леле-мале! Порно сцена с момичета! И мъжкар, който обира овациите! — извика Джак.

— Интересно е, като се замислиш. Някои момчета може да го сметнат за доста завладяващо — чух гласа и на Деймиън, който бе влязъл след Джак с голям книжен плик в ръка и надничаше любопитно към Стиви Рей, Афродита и Дарий, сякаш наблюдаваше научен експеримент.

Дарий успя да прекъсне целувката, привлече Афродита към себе си и я притисна до гърдите си, за да я прикрие.

— Жрице, това ще я унизи — разтревожи се той.

Не исках да си губя времето в догадки коя точно визираше с думите си: Афродита или Стиви Рей. Още преди да завърши изречението си, тръгнах към близначките.

— Аз ще взема това — казах и грабнах пакета от ръцете на Ерин. Отвличайки вниманието им от сцената, използвах зъбите си, за да разкъсам един от пликовете, така, че да напълня устата си с кръв. — Дръж чашата — подвикнах на Шоуни и тя се подчини веднага, но ме изгледа така, сякаш ме вижда за пръв път. Без да й обръщам внимание, излях по-голямата част от кръвта в чашата и облизах устни, обирайки червените пръски по тях. После повдигнах демонстративно единия край на плика и изсърбах останалата кръв. Хвърлих празната опаковка, после взех чашата от нея и казах. — Сега виното.

Бутилката беше вече отворена, така че единственото, което трябваше да направи Шоуни, бе да махне корка. Вдигнах чашата към нея. Три четвърти от съдържанието й беше пълно с кръв, така че не й отне много време да я допълни с вино.

— Благодаря — кимнах и отидох при леглото Хванах делово Афродита за ръката, дръпнах я и я освободих от изненадващо нежната прегръдка на Стиви Рей. Пристъпих незабелязано напред и застанах така, че да прикрия голото тяло на най-добрата си приятелка от стъписаната публика (разбирай близначките, Деймиън и Джак).

Стиви Рей вдигна поглед към мен, очите й блестяха, устните й откриха остри и червени от кръвта зъби. И въпреки че бях шокирана, защото тя приличаше досущ на чудовище, запазих спокойствие и дори добавих леко раздразнение към основния тон.

— Добре, стига вече. Сега опитай това.

Стиви Рей изръмжа към мен. Адски странно, но Афродита издаде звук, подобен на ръмженето на Стиви Рей, и измърмори нещо неразбираемо. Нещо като… мамка ти! Понечих да се обърна към нея и да видя какво й става, по дяволите, но прецених, че е по-добре да държа под око приятелката си, която продължаваше да ръмжи срещу мен.

— Казах, стига — и прошепнах, с надеждата никой друг да не ме чуе — Стегни се, Стиви Рей. Взе достатъчно от Афродита. Изпий! Това! Веднага!