Престъпление и наказание

— Деца? Вие споменахте за деца? — трепна Андрей Семьонович като боен кон, дочул военна тръба. — Децата са въпрос социален и от първостепенно значение, съгласен съм; но въпросът за децата ще бъде разрешен иначе. Някои дори напълно отричат децата, както и всичко, което напомня за семейството. За децата ще поговорим после, а сега да се заемем с рогата! Ще ви призная, че това е слабото ми място. Този отвратителен, хусарски, пушкински израз е просто немислим в речника на бъдещето. Пък и какво значи рога? О, какво заблуждение! Какви рога! Защо рога? Каква безсмислица! Напротив, именно при гражданския брак няма да ги има! Рогата — това е само естествена последица от всеки законен брак, негова корекция, така да се е, протест, тъй че в този смисъл те даже съвсем не са унизителни… И ако аз някога — да допуснем тази нелепост! — встъпя в законен брак, дори ще се радвам на тия триж проклети ваши рога; тогава ще кажа на жена си: „Мила моя, досега аз само те обичах, а сега те уважавам, защото ти съумя да протестираш!“ Вие се смеете? То е, защото нямате сили да се отърсите от предразсъдъците! Дявол да го вземе, та аз разбирам кое именно е неприятното, когато ви измамят в законния брак; но това е само подла последица от подлия факт, при който са унизени и двамата. А когато рогата се слагат открито, както при гражданския брак, тогава те престават да съществуват, те са немислими и дори губят името рога. Напротив, жена ви само ще ви докаже колко ви уважава, като ви смята неспособен да се противопоставяте на щастието й и достатъчно напредничав, за да не й отмъщавате за новия мъж. Дявол да го вземе, аз понякога си мечтая, че ако ме омъжат — пфу! — ако се оженя (с граждански или със законен брак — все едно), струва ми се, лично бих довел на жена си любовник, ако тя дълго време не си намери. „Мила моя — бих й казал, — аз те обичам, но освен това желая ти да ме уважаваш — да!“ Прав ли съм, прав ли съм?…

Пьотр Петрович го слушаше и се подсмихваше, но без особен интерес. Дори не го слушаше внимателно. Той наистина обмисляше нещо друго и дори Лебезятников най-накрая го забеляза. Пьотр Петрович беше чак развълнуван, потриваше ръце, замисляше се. За всичко това Андрей Семьонович се сети и си даде сметка по-късно…

II

Трудно би било да се посочат точно причините, вследствие на които в разстроеното съзнание на Катерина Ивановна се бе зародила идеята за този глупав помен. За него наистина отидоха почти десет от двадесет и няколкото рубли, получени от Расколников всъщност за погребението на Мармеладов. Може би Катерина Ивановна смяташе за свой дълг пред покойния да почете паметта му „както е редно“, за да знаят всички квартиранти и особено Амалия Ивановна, че той „не само не е бил по-долу от тях, а може би дори и много по-високо“ и че никой от тях няма право „да си вири носа“ пред него. Може би най-голямо влияние в случая бе оказала онази особена гордост на бедните, поради която при някои обществени обреди, задължителни в нашия бит за всички и за всекиго, много бедняци напрягат последни сили и харчат последните си спестени копейки само за да не бъдат „по-долу от другите“ и да не би да ги „осъдят“ тези други. Твърде вероятно е и това, Катерина Ивановна да е поискала именно в този случай, именно в този миг, когато изглеждаше изоставена от всички, да покаже на всички тези „нищожни и противни Квартиранти“, че не само „умее да живее и да посрещне гости“, но че дори е била възпитана съвсем не за такава участ, а в „благороден, може да се каже дори в аристократически полковнишки дом“ и изобщо не е била подготвена да мете пода и да пере през нощта парцалите на децата. Тези пароксизми на гордост и тщеславие се случват понякога дори на най-бедните и смазани хора и от време на време се превръщат за тях в нервна, неудържима нужда. А Катерина Ивановна освен това и не беше от смазаните: обстоятелствата можеха да я убият, но да бъде смазана нравствено, тоест да бъде сплашена и подчинена волята й, беше невъзможно. Освен това Сонечка твърде основателно каза за нея, че полудява. Това още не можеше да се твърди със сигурност и категорично, но наистина напоследък, през цялата последна година, нещастният й мозък прекалено много се измъчи, та да не се повреди поне отчасти. Засиленият туберкулозен процес, както казват медиците, също допринася за разстройването на умствените способности.