Престъпни удоволствия

- Шшшт - успокоих го.

- Анита, какво става?

Започваше да си припомня. Щеше да се посъживи почти напълно след няколко часа. За един-два дни щеше да е досущ като истинския Филип.

- Анита? - говореше високо и колебливо. Малко момче, което се бои от тъмното. Сграбчи ме за ръката и според мен си беше съвсем истински. Очите му бяха все тъй съвършено кафяви.

- Какво става?

Изправих се на пръсти и го целунах по бузата. Кожата му бе топла.

- Трябва да си починеш, Филип, уморен си.

Той кимна и повтори:

- Уморен съм.

Поведох го по меката пръст. Той легна на нея, после седна с ококорени очи и посегна към мен.

- Обри! Той.

- Обри е мъртъв. Вече не може да те нарани!

- Мъртъв? - Филип огледа внимателно тялото си, сякаш едва сега го видя за първи път. - Обри ме уби.

Кимнах.

- Да, Филип!

- Страх ме е.

Прегърнах го и разтрих гърба му с кръгови, безполезни движения. Притискаше ме така, сякаш никога нямаше да ме пусне.

- Анита!

- Шшшт, шшт! Всичко е наред. Всичко е наред!

- Ще ме върнеш в гроба, нали? - той се отдръпна, за да вижда лицето ми.

- Да - кимнах.

- Не искам да умра.

- Вече си мъртъв.

Филип се загледа в ръцете си и ги размърда.

- Мъртъв? - прошепна. - Мъртъв ли? - и легна на прясно изкопаната пръст. Помоли: - Положи ме да почивам в мир!

Така и сторих.

Накрая очите му се затвориха и лицето му се отпусна, мъртво. Потъна в дупката и изчезна.

Паднах на колене до гроба на Филип и се разплаках.

48

Едуард се отърва с изкълчено рамо, две счупени кости и плюс това

- едно вампирско ухапване. Аз получих четиринайсет шева. И двамата се оправихме. Тялото на Филип бе преместено в местното гробище. На-минавам да го поздравя всеки път, когато работя там. Макар да знам, че е мъртъв и не му пука. Гробовете са за живите, не за мъртвите. Дават ни нещо, върху което да се съсредоточим вместо факта, че любимите ни хора гният под земята. Мъртвите не се интересуват от хубавите цветенца и гравираните мраморни статуи.

Жан-Клод ми изпрати дузина чисто бели рози с дълги стебла. На картичката пишеше:

„Ако си отговорила на въпроса, ела да потанцуваме заедно!“ Написах на гърба: „Не!“ и пъхнах през деня картичката под вратата на „Престъпни удоволствия“. Бях привлечена от Жан-Клод. Може и още да съм. И какво толкова? Той смяташе, че това променя положението. Не е вярно. Достатъчно ми е само да посетя гроба на Филип, за да знам, че не е вярно. О, по дяволите, дори не е нужно да ходя чак до там. Знам коя съм и каква съм. Аз съм Екзекуторката и не си уреждам срещи с вампири. Вампирите ги убивам.

КРАЙ

© 1993 Лоръл К. Хамилтън © 2005 Елена Павлова, превод от английски

Laurell K. Hamilton Guilty Pleasures, 1993

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация:

Превод: Елена Павлова Редактор: Милена Иванова Дизайн на корицата: Бисер Тодоров Предпечатна подготовка: Николай Стефанов Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2005

Ace edition, October 1993

Свалено от „Моята библиотека“