Пробуждането

Понечи да изпрати проучваща мисъл към нея, за да я провери, но се спря. Спомни си обещанието си, помисли си той. Не бива да използваш Силите, освен ако не е абсолютно необходимо. Само ако нямаш друг избор.

Напредвайки мълчаливо сред окапалите листа и пресъхналите съчки, той стигна до края на гората. Автомобилът му бе паркиран там. Извърна се назад, само веднъж. Видя как гарванът излетя от клоните и се спусна към заека.

Имаше нещо зловещо в начина, по който разпери криле над отпуснатото бяло тяло. Нещо зловещо и същевременно триумфиращо. Гърлото на Стефан се стегна и той едва се сдържа да не се върне обратно, за да пропъди птицата. Все пак, каза си, тя имаше толкова право да изяде заека, колкото и лисицата.

Колкото и самият той.

Реши да надникне в главата й, ако отново срещне тази птица. Сега обаче отклони поглед от нея и забърза сред дърветата, стиснал зъби. Не искаше да пристигне късно в гимназията „Робърт Лий“.

2

Съучениците на Елена се струпаха около нея веднага щом се появи на паркинга на гимназията. Всички бяха там, цялата компания, която тя не бе виждала от края на юни, заедно с още четирима или петима присламчили се, които се надяваха да се сдобият с малко популярност покрай нея. Тя се прегърна за добре дошла с всяко момиче от своята група.

Каролайн беше пораснала поне с два сантиметра и беше още по-слаба. Все повече заприличваща на моделите от „Вог“. Тя поздрави доста хладно Елена и побърза да се отдръпне, присвила котешките си зелени очи.

Бони въобще не беше пораснала. Като обви ръце около Елена, къдравата й червена коса едва стигна до брадичката на Елена. Почакай! Къдрици? — сепна се Елена и отдалечи малко от себе си ниската си приятелка.

— Бони! Какво си направила с косата си?

— Харесва ли ти? Мисля, че така ме прави по-висока — Бони разклати бухналата си коса и се усмихна. Кафявите й очи искряха от възбуда. Сърцевидното й лице сияеше.

Елена продължи нататък.

— Мередит, ти въобще не си се променила.

Прегърнаха се сърдечно. Мередит най-много й липсваше от всички насъбрали се тук, помисли си Елена, докато оглеждаше високата си приятелка. Мередит никога не носеше грим, но не се и нуждаеше при съвършената си матова кожа и гъстите си черни мигли. В момента едната й изящна вежда бе повдигната, докато внимателно изучаваше Елена.

— Е, косата ти е изсветляла от слънцето… Но къде ти е тенът? Мислех си, че си била на Френската Ривиера.

— Знаеш, че никога не хващам тен. — За доказателство Елена й протегна двете си ръце. Кожата й беше безупречна, като порцелан, красива и прозираща като кожата на Бони.

— Почакай за минута. Това ми напомни нещо — прекъсна я Бони, като грабна едната ръка на Елена. — Знаеш ли на какво ме научи братовчедка ми това лято? — И преди някой друг да успее да се обади, тя обяви с триумфиращ тон: — Да гледам на ръка!

Последваха ахкания, а някой се изсмя подигравателно.

— Смейте се, докато можете — изрече Бони, без ни най-малко да се смути. — Братовчедка ми ме увери, че съм медиум. А сега позволете ми да… — И тя впери поглед в дланта на Елена.

— Да побързаме, че ще закъснеем — нетърпеливо я подкани Елена.

— Добре де, добре. Сега, това тук е линията на живота ти… или беше линията на сърцето? — Някой от тълпата се изкикоти. — Тихо. Нищо не мога да видя заради вас. Ето, виждам… виждам… — Внезапно лицето на Бони пребледня, като изплашена от неочаквано видение. Кафявите й очи се разшириха, но сякаш вече не се взираше в ръката на Елена. Все едно гледаше през нея — към нещо плашещо.

— Ще срещнеш висок чернокос непознат — пошушна Мередит зад нея.

Това предизвика още повече кискане.

— Чернокос, да. Непознат, да… но не и висок. — Гласът на Бони прозвуча глухо, като долитащ отдалече.

— Макар че — продължи тя след малко — някога е бил висок. — Кафявите й очи се вторачиха изумено в лицето на Елена. — Но това е невъзможно… нали? — Пусна ръката на Елена едва ли не с уплаха. — Повече не искам да ти гледам.

— Добре де, шоуто свърши. Да вървим — обяви Елена пред останалите с леко раздразнен тон. Винаги бе възприемала триковете на медиумите като това, което си бяха — номера. Тогава защо се бе подразнила? Само защото тази сутрин самата тя се бе държала като откачена…

Момичетата се запътиха към сградата на училището, но се спряха, като чуха шума от мощния двигател на един автомобил.

— Брей, вижте, каква кола! — възкликна Каролайн.

— Какво порше — поправи я Мередит с хладен тон.

Елегантното черно Порше 911 Турбо прекоси паркинга с леко бръмчене, търсейки свободно място, прокрадвайки се плавно като пантера, дебнеща плячката си.

Колата спря, вратата се отвори и те се загледаха в шофьора.

— О, Боже мой! — прошепна Каролайн.

— Заслужава си още веднъж да го повториш — ахна Бони.

От мястото, където бе спряла, Елена видя слабото му, но мускулесто тяло. Носеше впити избелели джинси, които вероятно едва отлепваше от бедрата си преди лягане; прилепнала тениска, кожено яке с необичайна кройка. Косата му беше вълниста… и черна.