Пробуждането (Книга първа)

О, Мат. Миналата година се надяваше, че той ще се окаже този, когото тя търсеше. Момчето, което ще я накара да почувства… ами, нещо повече. Повече от удоволствието на завоеванието, от гордостта да демонстрираш новата си придобивка пред другите момичета. Тя наистина бе започнала да изпитва силно привличане към Мат. Но през лятото, когато имаше време да размисли, тя осъзна, че това по-скоро бе чувство на привързаност, сякаш бе негова братовчедка или сестра.

Учителката по математика Халпърн раздаде тетрадките по тригонометрия. Елена пое механично своята и написа името си в нея, все още увлечена в мислите си.

Харесваше Мат повече от всички други момчета, които познаваше. И тъкмо заради това трябваше да му каже, че всичко между тях е свършило.

Но не знаеше как да му го напише в писмо. Нито знаеше как да му го каже. Не че се страхуваше той да не се ядоса и обиди. По-скоро защото той нямаше да я разбере. Всъщност тя самата не разбираше какво става с нея.

Сякаш винаги протягаше ръка към… нещо. Когато обаче си мислеше, че най-после го е достигнала, то не беше там. Нито с Мат, нито с другите момчетата, които й бяха гаджета.

Тогава трябваше да започне отначало. За щастие винаги имаше под ръка свеж материал. Нито едно момче досега не й бе устояло, нито едно момче не я бе игнорирало. Досега.

Досега. Като си припомни онзи момент в коридора, Елена усети как пръстите й стиснаха силно писалката. Още не можеше да повярва, че той я бе отминал с такова подчертано безразличие.

Звънецът заби и всички се втурнаха навън от класната стая, но Елена се спря на вратата. Прехапа устни, докато оглеждаше потока от ученици, устремили се по коридора. После на паркинга забеляза едно от момичетата, които вечно се навъртаха около нея.

— Франсес! Ела.

Франсес веднага се приближи с грейнало лице.

— Слушай, Франсес, помниш ли момчето от тази сутрин?

— Кой? Онзи с поршето и хм… с другите достойнства? Че как мога да го забравя?

— Е, искам да видя неговата учебна програма. Иди в канцеларията и я вземи, ако можеш. Или ако се наложи, я препиши от него. Няма значение как, но го направи!

За миг Франсес я изгледа изненадано, но после се усмихна и кимна разбиращо.

— Добре, Елена, ще се опитам. Ако успея да я докопам, ще се видим на обяда.

— Благодаря ти. — Елена изпрати момичето със замислен поглед.

— Знаеш ли, ти май наистина си полудяла — чу тя до ухото си гласа на Мередит.

— Каква е ползата да си кралицата на училището, ако не можеш понякога да изтъкнеш ранга си? — спокойно я постави на мястото й Елена. — А сега къде трябва да отида?

— В часа по икономика. Ето, вземи — Мередит й подаде учебната програма. — Аз пък трябва да побързам за часа по химия. По-късно ще се видим!

За Елена часът по икономика и цялата останала сутрин изтекоха като в мъгла. Надяваше се да зърне поне още веднъж новия ученик, обаче той не присъстваше в нито един от нейните часове. В един от тях се появи Мат, ала сърцето й се сви от болка, когато сините му очи срещнаха с усмивка нейните.

Щом удари звънецът за обедната почивка, тя пое към столовата, като поздравяваше познатите си по пътя с кимвания наляво и надясно. Видя Каролайн пред вратата, небрежно облегната на стената с вирната брадичка, дръпнати назад рамене и изпънати напред бедра. Но когато Елена се приближи към нея, двете момчета, изправени до Каролайн, веднага замлъкнаха и се сръгаха с лакти.

— Здравейте — сухо поздрави Елена момчетата и се обърна към Каролайн: — Готова ли си да влезем за обяд?

Блясъкът в котешкозелените очи на Каролайн се усили, когато се извърна към Елена за миг, преди да отметне от лицето си лъщящата си кестенява коса.

— Ти какво, каниш ме на масата на кралицата, така ли?

Елена се слиса. С Каролайн бяха приятелки още от детската градина и винаги си съперничеха, но без злоба и без да нарушават добрия тон. Само че напоследък нещо се бе случило с Каролайн. Тя бе започнала да възприема съперничеството им все по-сериозно. Сега Елена остана крайно изненадана от хапливия й тон.

— Е, едва ли бих те поканила, ако беше от простолюдието — лекомислено се пошегува Елена.

— О, да, за това си права — изрече Каролайн и се обърна докрай, заставайки очи в очи пред Елена. Котешкозелените й очи бяха присвити и потъмнели от злоба. Елена остана безкрайно шокирана. Двете момчета до Каролайн от неудобство побързаха да се отдалечат.

Каролайн изглежда въобще не ги забеляза.

— Елена, много неща се промениха, докато те нямаше тук през лятото — продължи тя. — И може би е време да те свалят от трона.

Елена се изчерви, усещаше как страните й пламтят, но събра сили, за да не се издаде с треперенето на гласа си.

— Може би е така. — Това беше единственото, което успя да изрече. — Но ако бях на твое място, Каролайн, нямаше да бързам да си прахосам парите, за да си купя кралски скиптър. — След това се обърна и влезе в столовата.