Пропастта на опрощението

— Ти би ли поверила нечий живот на ултри? Значи си по-тъпа, отколкото изглеждаш — отсъди Орка.

— Разбира се, че бих им поверила — каза Уртон.

Ора се изсмя.

— Защо го направи? — попита Уртон.

— Защото излъга — обади се Хури. — Тя може да различи лъжата. Винаги я различава.

Един от представителите на бежанците, на име Ринцен, се изкашля тактично. Усмихна се, правейки всичко възможно да помири двете страни.

— Уртон искаше да каже, че това просто не е нейна работа. Мотивите и методите на ултрите може да са съмнителни — всички го знаем, — но остава фактът, че имат кораби и желание за клиенти. Ако положението в централните системи стане критично, тогава, ако мога да се изразя така, ще станем свидетели на класически случай, при който предлагането се определя от търсенето.

Круз поклати глава. Изглеждаше отвратена. Ако Скорпион беше влязъл в залата в този момент и трябваше да прецени какво се е случило единствено по нейното изражение, щеше да заключи, че някой току-що се е изходил по голяма нужда върху масата.

— Припомни ми — започна тя — колко ти струваше качването на този кораб от Ризургам?

Мъжът се вгледа в ноктите си.

— Нищо, разбира се… но не става дума за това. Ситуацията беше съвсем различна.

Светлината отслабна. Сега това се случваше на всеки няколко минути, при всяко завъртане и стрелба с оръжията; достатъчно често, за да престанат да се впечатляват, макар да не означаваше, че не забелязваха намаляването на осветлението. Всички знаеха какъв е изводът от това: вълците бяха все още след тях и продължаваха да се промъкват все по-близко до “Носталгия по безкрая”.

— Добре — продължи Круз, когато светлината възстанови предишната си яркост. — А какво ще кажеш за сега, когато беше евакуиран от Арарат? Колко кихна за тази привилегия?

— Пак нищо — призна Ринцен. — И пак не може и дума да става за сравнение между двете…

— Отвращаваш ме — заяви Орка. — В Мълч ми се налагаше да имам вземане-даване с разни отрепки, но ти си достоен за самостоятелна лига, Ринцен.

— Вижте — намеси се Кашиян, също представителка на бежанците, — никой не казва, че е редно ултрите да печелят от трагедията, причинена от вълците, но трябва да бъдем прагматични. Техните кораби при всяко положение ще бъдат по-подходящи за масово евакуиране от този. — Огледа се, подканяйки и другите да направят същото. — Тази стая може да изглежда горе-долу нормална, но в никакъв случай не е показателна за останалата част от кораба. Тя може да бъде сравнена по-скоро с твърда, суха перла сред калта в една стрида. Все още големи участъци от този кораб не са даже картографирани, камо ли годни за обитаване. И нека не забравяме, че положението е далеч по-лошо, отколкото при евакуирането от Ризургам. Повечето от седемнайсетте хиляди, които се качиха на борда преди две седмици, все още не са замразени. Живеят при неописуеми условия.

Потрепери, сякаш усетила цялата тази мизерия посредством осмоза.

— Ако искаш да говориш за неописуеми условия, опитай смъртта за няколко седмици и виж дали този вариант ще те устрои по-добре — отвърна Круз.

Кашиян поклати глава и погледна раздразнено към другите ръководители.

— С тази жена не може да се преговаря. Тя превръща всичко в обиди или абсурд.

— Може ли да кажа нещо? — обади се Васко Малинин.

Скорпион сви рамене, като погледна към него.

Младежът се изправи, приведе се над масата и се опря на нея с разперени пръсти.

— Няма да обсъждам логистиката на подпомагането на усилията за евакуиране населението на Ризургам — започна той. — Не смятам, че това ще промени нещо. Въпреки нуждите на онези бежанци, ние получихме ясни указания да не ходим там. Трябва да послушаме Ора.

— Тя не каза, че не трябва да ходим на Йелоустоун — намеси се Круз. — Каза само, че трябва да отидем на Хела.

Изражението на Васко беше сериозно.

— И мислиш, че има някаква разлика?

— Йелоустоун би могла да е първият ни приоритет, както казах. Това не изключва посещение до Хела, след като приключим с евакуирането.

— Но това ще отнеме десетилетия — каза Васко.

— Каквото и да направим, ще продължи десетилетия — настоя Орка, като се подсмихна. — Такава е природата на играта, момче. Свикни с нея.

— Знам каква е природата на играта — отвърна тихо Малинин, като с всичко й даде да разбере, че е допуснала грешка, като се обърна към него по този начин. — Наясно съм също така, че ни бяха дадени ясни указания да тръгнем към Хела. Ако Йелоустоун беше част от плановете на Ора, не мислиш ли, че тя щеше да ни го каже?

Всичко погледнаха към детето. Понякога Ора говореше: вече всички бяха свикнали с тънкото й, полуоформено грачене. Имаше дни обаче, когато не произнасяше нито дума или издаваше само детински звуци. Тогава, както и сега, тя като че ли превключваше в режим на извънмерна възприемчивост, и приемаше, вместо да дава. Развитието й беше ускорено, но не прогресираше гладко: имаше скокове, но не липсваха също така застои на място или връщане назад.

— Тя настоява да отидем на Хела — каза Хури. — Това е всичко, което знам.

— А какво казва за другата част? — попита Скорпион. — За преговорите със сенките?