Пропастта на опрощението

Сифарт се изправи с по едно остро оръжие във всяка ръка. В тях нямаше нищо случайно: очертанията им бяха прекалено обмислени и пестеливи. Костюмите явно бяха замислени така, че да се разпадат по определен начин посредством линии, издълбани в тях с точност от един ангстрьом.

— Съжалявам, че трябваше да го направя — каза той.

— Смятай, че си мъртъв.

— А ти щеше да си вече мъртво прасе, ако исках да те убия. — Скорпион знаеше, че е така: непринудеността, с която Сифарт бе хвърлил оръжието към него беше свидетелство, че борави отлично с него. За него нямаше да бъде по-трудно да му отреже главата. — Вместо това те пощадих. Ще пощадя целия ти екипаж, ако ни съдействате.

— Никой няма да съдейства за нищо. И няма да стигнете далече с ножове, за колкото и умни да се мислите.

— Не става въпрос само за ножове — увери го Сифарт.

Зад него се изправиха други двама от адвентистките делегати. Те държаха помежду си нещо: съоръжение от закрепените части на въздушните им резервоари. Единият от тях беше насочил към Скорпион отворения край на нещо като маркуч.

— Покажи му — нареди Сифарт, — просто за да добие представа.

От муцуната на маркуча изригна огън, достигайки пет-шест метра по-нататък. Той облиза стената на коридора, чиято повърхност се покри с мехури. Корабът изохка отново. После пламъците изчезнаха, чуваше се единствено съскането от излизащото през отвора гориво.

— Това беше изненада — заяви Скорпион.

— Прави каквото казваме и никой няма да пострада — каза Сифарт.

Другите делегати зад него се оглеждаха: те също бяха чули изохкването. Вероятно си помислиха, че корабът все още не се беше успокоил след включването на главните двигатели и продължава да поскърцва като стара къща след залез.

Моментът се проточи. Скорпион се чувстваше странно спокоен. “Може би — помисли си той — това прави с нас старостта.”

— Дошли сте да превземете кораба ми ли? — попита той.

— Не да го превземем — побърза да подчертае Сифарт. — Искаме само да го използваме за известно време. Щом свършим, ще си го получите обратно.

— Мисля, че не сте избрали подходящия кораб.

— Напротив — отвърна похитителят. — Мисля, че сме избрали подходящия кораб. А сега стой тук като добро прасе и ще приключим цялата история като приятели.

— Не може да очаквате сериозно да превземете кораба ми само с двайсет човека.

— Не — съгласи се Сифарт. — Би било глупаво, нали?

Скорпион опита да се освободи. Не можеше да помръдне ръката си достатъчно, за да доближи гривната за комуникации до лицето си. Оръжието го беше приковало много здраво. Болката, причинена от движението, беше като от раздвижването на много стъклени парченца в рамото му. Това беше същото рамо, което беше изгорил.

Сифарт поклати глава.

— Какво казах? Да бъдеш добро прасе. — Коленичи, огледа друго оръжие, този път напомнящо кама. Приближи се бавно към Скорпион. — Никога не съм си падал особено по прасета, честно казано.

— Това ме устройва.

— Доста си стар, нали? На колко години си — на четирийсет, на петдесет?

— Достатъчно млад, за да те посрамя, приятел.

— Ще видим.

Сифарт заби камата в другото му рамо, горе-долу на същото място. Скорпион извика от болка: този крясък изобщо не приличаше на човешки.

— Не мога да се похваля с отлично познаване на свинската анатомия — заяви Сифарт. — Ако съм се справил, не би трябвало да съм повредил нищо важно. На твое място обаче бих действал предпазливо и не бих се въртял прекалено много.

Скорпион опита да помръдне, но се отказа, преди бликналите от болката сълзи да са го ослепили. Зад Сифарт други двама делегати изпробваха оръжието, бълващо огън. След това групата се раздели на две и тръгна нататък из кораба, оставяйки Скорпион сам.

ЧЕТИРИЙСЕТ И ДВЕ

Хела, 2727 година