Пророчество

— Какъв е бил смисълът да минем през всичко това, ако няма да се оженим?

Две седмици преди Коледа се оженихме.

Кръстник ни беше баща ми.

Чилсън Стробъри долетя от бънджи екскурзия в Нова Зеландия, за да бъде шаферка. По нищо не и личеше, че някога си е разбила лицето в парапета на мост.

Бащата на Лори изостави за малко гоненето на бури, за да предаде булката.

Когато пристигна, изглеждаше обрулен от вятъра; облечен в смокинга под наем, също изглеждаше обрулен от вятъра и когато си тръгваше, изглеждаше обрулен от вятъра. Просто беше белязан от професията си.

Алиша Хикс, майката на Лори, се оказа наистина приятна и очарователна жена. Но все пак ни разочарова, като дойде без нито една змия.

Три години след сватбата ни вече бях сладкар. Лори смени професията си от инструктор по танци на уебсайт дизайнер, така че да работи, когато работят и пекарите.

Купихме си къща. Нищо особено. На два етажа, с две спални и две бани. Просто място, където да започнем живота си заедно. Разболявахме се. Оздравявахме. Планирахме. Любихме се. Имахме проблем с миещите мечки. Играехме на карти с мама и татко.

И забременяхме.

По обяд в понеделник, 12 януари, след три часа сън, Лори се събудила с болки в долната част на корема и слабините. Полежала известно време, отмервайки контракциите. Били нередовни и нарядко.

Понеже това беше точно седмица преди термина и, решила, че е фалшива тревога.

Беше преживяла същото преди три дни. Тогава отидохме до болницата и се прибрахме вкъщи с бебето, все още във фурната.

Контракциите били достатъчно болезнени да не и позволят да заспи. Внимателно, за да не ме събуди, се измъкнала от леглото, взела душ, облякла се и отишла в кухнята.

Въпреки периодичните болки чувствала глад. На кухненската маса, докато четяла детективски роман, препоръчан от мен, изяла парче шоколадово-черешов пай и две парчета кимионов сладкиш. През следващите няколко часа контракциите не станали по-болезнени или по-редовни.

Зад прозорците белите крила на небето си сменяха перата. Снегът падаше бавно и украсяваше дърветата и двора.

Лори се замислила за снега. В нормален февруари сняг вали през половината от месеца.

Събудих се малко след четири следобед, изкъпах се, обръснах се и отидох в кухнята, а денят бавно се превръщаше в ранно зимен полумрак.

Все още на масата, Лори отвърна на целувката ми, като за момент вдигна очи от книгата. После попита:

— Хей, бог на сладкото, ще ми дадеш ли парче щрудел? По време на бременността си беше развила ненаситен глад към много храни, но първи в списъка бяха щрудел с кафе и различни видове kugelhopf.

— Бебето ще се роди, говорейки немски — предсказах аз. Преди да взема пая, погледнах през прозореца на задната врата и видях бяла снежна покривка върху стълбите.

— Явно метеоролозите пак са сгрешили — казах аз. — Това е повече от слабо преваляване.

Пленена от книгата, Лори не беше забелязала, че мързеливият снеговалеж се беше превърнал в дебела снежна покривка.

— Красиво е — каза тя за хермелиновата гледка.

Половин минута след това се скова на стола си:

— Ох, ох!

Тъкмо режех парче щрудел и си помислих, че нейното „ох, ох“ е свързано с неочаквано развитие на историята, която четеше. Пое въздух през зъби, изохка и пусна книгата на масата. Извърнах поглед към нея, а тя изведнъж беше побеляла като снежната покривка навън.

— Какво има?

— Мислех, че пак е фалшива тревога.

Отидох до масата.

— Кога започна?

— Около обяд.

— Преди пет часа? Защо не ме събуди?

— Болката беше само ниско долу и в слабините, като преди — каза тя. — Но сега…

— Целия корем?

— Да.

— Чак до гърба ти?

— Да.

Специфичното разпространение на болката говореше за наближаващо раждане. За миг се вцепених. Страхът отстъпи на въодушевлението, че ще ставам баща.

Страхът нямаше да отстъпи на нищо, ако знаех, че къщата ни е наблюдавана и че чувствителен уред, поставен в кухнята, току-що е предал разговора ни на слушател на разстояние не повече от двеста метра от нас.

26

Първото раждане продължава средно дванайсет часа. Имахме много време. Болницата беше само на десетина километра от нас.

— Аз ще приготвя джипа — казах. — Ти си довърши романа.

— Дай ми щрудела!

— Може ли да ядеш, щом ще раждаш?

— За какво говориш? Умирам от глад. Смятам да ям през цялото време.

След като и дадох отрязаното парче щрудел, се качих на горния етаж да взема чантата, която бяхме приготвили за случая. Изкачих стълбите предпазливо и слязох, обзет от нещо като параноя. Ако въобще съществуваше подходящ момент да паднеш и да си счупиш крака, със сигурност не беше сега.

За три години брак несръчността ми беше намаляла забележително; сякаш чрез осмоза бях усвоил част от нейната грация.

Въпреки това не рискувах по никакъв начин, докато носех куфара към гаража и бързо го натоварих в багажника на нашия форд експлорър. Имахме и понтиак транс ам от 1986 с цвят на червена ябълка и черна каросерия. Лори изглеждаше фантастично в него.