Пророчеството вещае:Ако Блу целуне голямата си любов, той ще умре.Всяка година в навечерието на празника на св. Марко, сред руините на стара църква в една магическа гора, Блу Сарджънт застава до своята майка гадателка, за да отбележат духовете на тези, които ще починат през годината. Но Блу никога не ги вижда — до момента, когато едно момче излиза от мрака и тя чува неговото име — Ганзи.Блу има правило да стои далеч от момчетата от академия "Алионби". Деца на богаташи и политици; разглезени и своенравни, те са известни като Гарвановите момчета заради символа на тяхното училище. Блу не иска да има нищо общо с тях. Но една вечер попада на четирима приятели и открива с огромна изненада, че единият е Ганзи.Ганзи лидерът. Има всичко: красива външност, семейните пари, приятели, но това не му е достатъчно. Обсебен е от своята цел — да намери легендарния "спящ" крал Глендоуър, който ще даде безценна награда на събудилия го.Адам елегантният, момчето с красивите сини очи. Стипендиант в училището, беден, с трудно детство, той ненавижда привилегиите на богатите и сам заплаща за образованието си.Ронан — войник в една война, в която врагът е целият свят. Отношенията със семейството му са странни, но той е искрен дори тогава, когато е непоносим. Винаги спазва кода на честта.Ноа — странният мълчалив наблюдател, който забелязва всичко, но казва много малко.Предсказание, семейни тайни и младежко привличане събират Блу и момчетата. Те се впускат в приключение, което ги поставя пред сериозни изпитания, и стигат до магически гори, където миналото, настоящето и бъдещето се смесват. Приятелството им става все по-силно, както и чувствата, които Блу изпитва… Но към кого? И кой ще се окаже голямата й любов?Ако Едгар Алън По преподаваше на момчетата от "Обществото на мъртвите поети", сигурно щеше да им разказва истории като "Пророчеството на гарвана". Истории, родени от древни пламъци, които се носят край нас през дима на вековете, преплели легенди за уелски крале и призраци и добили плът от енергиите на земята. Истории, от които струи тъмната красота на вековна магия. Истории за любовта, която може да те погуби или да те спаси.Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си "Тръпка", "Копнеж" и "Завинаги". Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
Фэнтези18+Маги Стийвотър
Пророчеството на гарвана
На Брена, която е много добра в търсенето на разни неща.
Ужасѐн се взирах дълго, със съмнения изпълнен, че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Мечтателят е човек, който намира пътя си само при лунна светлина, а наказанието му е, че вижда зората преди всички останали.
Пролог
Блу Сарджънт вече не помнеше колко пъти й бяха повтаряли, че ще убие голямата си любов.
Семейството й се прехранваше с гадания и предсказания. Но, предсказанията им клоняха към по-общи неща. Неща от рода на:
Хората, които идваха в кокетната синя къщичка на Фокс Уей №300, за да им гледат, нямаха нищо против не особено конкретния характер на предсказанията. Беше нещо като игра или по-скоро предизвикателство да уловиш точния момент, когато пророчествата се сбъдват. Когато два часа след посещението при гадателките в колата на клиента се врежеше микробус с шестима пътници, той вече имаше основание да кимне с чувство на завършеност и освобождение. Когато съседката на клиентката, надяваща се на някакви допълнителни пари, й предложеше да купи старата й косачка, тя имаше възможността да си спомни предсказанието за предстоящи пари и да продаде косачката си с чувството, че тази сделка й е била предсказана, че гадателката е познала. Или когато трети клиент чуеше съпругата си да казва: „Налага се да вземеш решение по този въпрос!“, той разполагаше с предимството да си спомни, че съвсем същото му е казала и Маура Сарджънт, докато му редеше карти таро, и да предприеме решителни действия.
Ала неточната природа на гаданията като че ли отнемаше част от мощта им. Така предсказанията ставаха податливи на отхвърляне с лесна ръка като обикновени съвпадения или предчувствия. Или се превръщаха в повод за подметната шега между приятели, сблъскали се на паркинга пред „Уолмарт“, точно както врачките са им обещали. В потръпване, когато в сметката за електричество се появеше числото седемнайсет. В осъзнаване, че макар и да си узнал предварително бъдещето си, това в никакъв случай не е променило настоящето. Да, предсказанията бяха истина, но не цялата истина.
— Трябва да ви предупредя още в началото — обичаше да казва Маура на новите си клиенти, — че това, което видя, ще бъде вярно, но не конкретно.
Така беше далеч по-лесно.
Но не така бяха подходили към Блу. Вече не помнеше колко пъти я бяха карали да разтваря длан, за да й гледат, колко пъти разни приятелки на майка й бяха вадили специалните си карти с кадифени ръбове и колко пъти ги бяха редили върху меките килими в гостните си стаи. Колко пъти бяха притискали палец към мистичното, невидимо трето око, за което се смяташе, че се намира между веждите на всеки човек. Колко пъти бяха хвърляли руни в нейна чест, колко сънища й бяха тълкували, колко чаени листенца в дъното на чашите й бяха оглеждали, колко спиритически сеанса бяха провеждали.
И всички жени неизменно стигаха до едно и също заключение, болезнено откровено и необяснимо конкретно. Онова, в което всички бяха напълно единодушни, макар и изразено на различни ясновидски езици, гласеше:
И години наред Блу бе живяла в напрежение, не особено сигурна как да тълкува всичко това. Да, предупреждението беше повече от конкретно, но в известен смисъл звучеше като приказка. Не уточняваше как точно ще умре голямата й любов. Не казваше колко време след целувката той ще живее. А целувката по устните ли трябва да бъде? Дали едно непорочно поставяне на устни върху ръката му би имало същият смъртоносен ефект?
Докато не навърши единайсет, Блу бе убедена, че неусетно ще се сдобие с някаква заразна болест. Така само едно докосване с устни на хипотетичната й сродна душа щеше бъде достатъчно, за да го хвърли в битка със смъртта, която съвременната медицина не бе в състояние да спечели. Когато стана на тринайсет, Блу реши, че по-скоро ще го убият от ревност — в мига на първата целувка ще се появи някой неин стар приятел с пистолет и ще го простреля в сърцето.