Първичен страх

— Добре — каза Даниелсън. — Порезните рани са тези, при които инструментът се вкарва под кожата и се дърпа по дължината на тялото. Имаме дванайсет порезни рани, най-сериозната от които е в шията. Тази рана почти е отрязала главата. Порезните рани по шията обикновено са много дълбоки и често се простират почти до гръбначния стълб. Факт е, че гръбначният стълб е вероятно единственото нещо, което е предотвратило обезглавяването на жертвата. Трудно е да се каже кои от тези рани са извършени първо, но моето компетентно предположение е, че раната в шията е била първа и е била достатъчна да причини почти моментална смърт. Интересното е, че нормално една такава дълбока и цялостна рана на шията се извършва откъм гърба на жертвата. Тази рана е била направена отпред. Смъртта от порезни рани по шията може да се дължи не само на кървенето, а и на масивна въздушна емболия. Нашите рентгенови снимки на гърдите за открива не на въздух в сърцето и венозната система показват, че случаят е бил точно такъв.

— И той вероятно е видял как идва краят му? — каза Търнър.

— Така бих предположил — кимна Даниелсън. — Често при такива масивни шийни рани се получават мъртвешки спазми — това е внезапно трупно вкочанясване — но не вярвам тук да го е имало.

— Защо не? — попита Венъбъл.

— Заради раните по предната част на ръцете и най-вече дланите. Очевидно той се е опитал да се защити.

— Добре. Съжалявам, че ви прекъснах.

— Други порезни рани има по лицето, черепа, гърдите и корема, и върху всеки крак. Някои от тях сами по себе си не са достатъчни да причинят смърт.

— Накрая имаме изрязвания. Всичко седемнайсет, повечето от които са повърхностни, сравнени с травматичните рани. И после имаме отстраняване на гениталния орган, който е поставен в устата на жертвата. Между другото, тази ампутация е извършена с известно хирургическо умение, особено при положение, че е направена с месарски нож. Това е разрязването, което мисля, че се доближава до диагностична квалификация.

— Мислите, че извършителят е имал предишен опит в медицината? — попита Стенър.

— Вероятно. Положително има някакви познания за тази процедура.

— Хм — реагира Стенър.

— Кървенето е било обилно — продължи Даниелсън, чийто поток от мисли следваше забележително една и съща посока въпреки прекъсванията. — Мъртвецът съдържаше по-малко от една пинта кръв, когато направихме аутопсията. Това е рядкост. Обикновено кървенето намалява, когато органите престанат да функционират, особено когато сърцето спре да бие. После следваизтичането. Вярвам, че въпреки свирепото нападение, жертвата може да е живяла повече, отколкото нормално може да се очаква.

Стенър попита:

— Съпротивлявал ли се е много?

— Съдейки по раните по предната част на ръцете и дланите, бих казал да. Но не за дълго. Този човек е умрял много бързо.

— Какво ще кажете за болката? — попита Уудсайд.

— Много интензивна.

— Колко дълго мислите, че е продължило? — попита Стенър.

— Времето, необходимо да се умре след порезна рана на шията, зависи от това, дали венозната или артериалната мрежа е прекъсната и дали е имало аероемболия. В този случай е имало и двете. Но съдейки от раните по ръцете и дланите, той може да е живял около минута-минута и половина. Ако разрезът на шията е бил първият, не виждам как може да е бил в съзнание повече време — но вероятно е успял да окаже съпротива около минута.

— Какво ще кажете за снимката отдясно? Задната част на главата му. Какво е това? — попита един от детективите.

— Тъкмо стигах и до това — каза Даниелсън. — Нямам никакво обяснение. Погледнете тази снимка тук, която е направена при огледа след смъртта. — Той посочи към една моментална снимка от задната част на главата на Рашмън. — Точно под линията на косата е изписано с кръв B32. 156. Нямам обяснение за цифрите — приключи той. — Но те определено са написани с кръвта на епископа, както и числото 666 върху стомаха му — очевидно имат нещо общо с дявола.

— Някакви други заключения? — попита Стенър.

— Имало е известна доза хирургически опит в тази работа — отговори Даниелсън. — Няколко от тези рани са доста точни, доколкото са улучили жизненоважни органи и са причинили травмата, която имаме. А другите са просто клане напосоки. Аз също така вярвам, че убиецът е бил левак.

— Благодаря — каза Стенър и Даниелсън се върна на мястото си.

— Мис Венъбъл? — попита Стенър, гледайки към прокурора.

— Нищо дотук — отговори тя.

— Лу, какво имаш за нас?

Търнър отиде до таблото и закачи една диаграма със мястото на убийството върху нея.