Първото семейство

Първата дама не яде торта. Внимаваше за фигурата си, защото страната, а всъщност и целият свят я гледаха. А вече беше добавила някой и друг килограм, откакто влезе в Белия дом. Плюс още няколко, по време на предизборната кампания за втори мандат, която съпругът й водеше в момента — „ад на самолет“ както я наричаха. Висока бе един и седемдесет без токчета, достатъчно, за да й стоят добре дрехите. Съпругът й беше малко под един и осемдесет, така че тя никога не носеше обувки с висок ток, за да не изглежда нисък в сравнение с нея. Беше важно как изглеждат в очите на хората, а те обичаха лидерите им да са по-високи от общата маса.

Остана доволна от лицето си, когато успя да се погледне набързо в огледалото. По него си личеше, разбира се, че е родила няколко деца и е преминала през множество политически битки. Никое човешко същество не би могло да остане незасегнато от такива неща. Но пресата все още я описваше като привлекателна. Някои издания прекаляваха и заявяваха, че притежава красотата на кинозвезда. Може би навремето това бе вярно, но вече не. Тя си даваше сметка за тези неща. Така или иначе, беше изминала дълъг път, откакто гладкото лице и стегнатата й фигура бяха сред най-важните й приоритети.

С напредването на времето Джейн все по-често поглеждаше през прозореца, където патрулираха морски пехотинци със сериозен вид и готови за стрелба оръжия. Агентите на Сикрет Сървис, разбира се, бяха дошли тук с нея, но Кемп Дейвид официално се управляваше от военноморските сили. Така че целият персонал — от дърводелците до градинарите — се състоеше от моряци. И основните дейности, свързани със сигурността, всъщност бяха грижа на постоянното подразделение морски пехотинци, разположено там. В действителност Кемп Дейвид се охраняваше по-добре от Пенсилвания Авеню 1600, макар че малцина биха се съгласили официално с подобно твърдение.

Сигурността не беше на първо място в мислите на първата дама, когато Уила духна дванайсетте свещички на двуетажната торта и после се зае да помага за раздаването на парчетата. Джейн пристъпи напред и прегърна майка й Пам Дътън — висока и слаба жена с къдрава червена коса.

— Изглежда щастлива, нали? — попита Джейн.

— Винаги е щастлива край леля си Джейн — отвърна Пам и притисна нежно сестрата на мъжа си, а после добави: — Не знам как да ти благодаря, че ни покани да празнуваме тук. Знам, че не е обичайно, след като Дан, искам да кажа, президентът го няма.

Не бяха кръвни роднини и Пам все още се смущаваше да нарича президента с малкото чу име, докато братята и сестрите му, а и самата Джейн чу казваха Дани.

Джейн се усмихна.

— По закон цялата федерална собственост се владее съвместно от президента и първата дама. И както знаеш, аз се занимавам с личните ни финанси. Дани никак не го бива с числата.

— Въпреки това е голям жест — каза Пам и погледна дъщеря си. — Скоро ще влезе в пубертета. Най-голямата ми дъщеря вече е пораснала! Не мога да повярвам!

Пам имаше три деца. Уила, Джон, който беше на десет, и Колийн — на седем. Джейн също имаше три деца, но всички бяха по-големи. Най-малкият беше на деветнайсет, студент, а дъщеря й беше медицинска сестра в Атланта. Между тях имаше още едно момче, което продължаваше да се чуди какво да прави с живота си.

Бяха се оженили рано. Джейн беше на четирийсет и осем, а мъжът й наскоро отпразнува петдесетгодишния си юбилей.

Джейн кимна.

— От опит знам, че спрямо момчетата се действа със сърцето, а спрямо момичетата — с главата.

— Не съм сигурна дали главата ми е готова за Уила.

— Общувай постоянно с нея. Научи кои са приятелите й. Много внимателно се намесвай във всичко, което става около нея, но влизай в битки предпазливо. Понякога децата се отдръпват. Това е естествено, но след като въведеш основни правила, няма да има проблем. Уила е много интелигентна. Ще ги научи бързо. Ще се радва, че проявяваш интерес.

— Това е добър съвет, Джейн. Винаги мога да разчитам на теб.

— Съжалявам, че Тък не можа да дойде.

— Трябва да се върне утре. Познаваш брат си.

Джейн погледна Пам с безпокойство.

— Всичко ще е наред, повярвай ми.

— Да, разбира се — отвърна Пам тихо, все още загледана в щастливата Уила.

Отдалечи се, а Джейн се замисли за дъщеря й. Момичето беше странно съчетание от зрелост и чести прояви на детинщина.

Тя можеше да пише по-добре от доста възрастни и да говори на различни теми така, че да изненада мнозина от околните. Любопитството й не се ограничаваше до типичните проблеми за възрастовата й група. Същевременно обаче, ако човек я наблюдаваше, нямаше как да не забележи, че се кикоти импулсивно като малко момиче, че говорът й е изпъстрен с възклицания и детски жаргон и че тъкмо започва да открива момчетата със смесицата от отвращение и вълнение, типична за всяко момиче преди пубертета. Джейн добре знаеше, че отношението й към другия пол няма да се промени много, когато порасне. Само че залозите щяха да са далеч по-големи.