Първото семейство

Това беше ужасна, мръсна работа, в която Андерсън беше участвала, докато се придвижваше нагоре в йерархията. Но тя трябваше да бъде свършена. Всички го знаеха. Бяха отгледани, за да я вършат. Във Федерацията човек се подчиняваше на заповеди. Без да пита защо. Андерсън беше типичен продукт на Федерацията. Тя беше добър войник, строг командир. Но понякога си задаваше въпроси, на които нямаше лесни отговори. Въпроси, за които многократно се беше опитвала да престане да мисли, но които продължаваха да се въртят в ума й и да подкопават желязната й решителност.

От време на време напрежението ставаше непоносимо. За тези особено трудни моменти, когато дори меденият глас на Генералния президент, напяващ „Четвъртото вдъхновение“, не беше достатъчен да намали напрежението, Андерсън имаше свое лично спасение. Зад големия портрет на Джордж Рузвелт Джеферсън 31-ви тя имаше ценен запас от трева рейнбоу, взета от един на-ко, който беше изправен до стената заради глупостта си да я пренесе тайно на попътната станция с ешелон, извършващ обичайния си тримесечен курс. Официално доказателството трябваше да бъде изгорено след съд по бързата процедура, но командирите на попътните станции, ако бяха умни, можеха понякога да приберат такива неща. Андерсън спадаше към тази категория. Въпреки външно твърдото й конформистко, малко тежко държане, тя не пропускаше този номер. В подземните бази на Федерацията дори строевите полковници трябваше да се пазят. Всеки трябваше да се пази. Но на фронтовата линия — въпреки онова, което тя беше казала пред Брикман — човек можеше да наруши малко правилата. Е… някои правила. Защо иначе бе положила толкова труд да стане полковник?

Само майор Джери Хилър, най-близката другарка на Андерсън и единствената друга жена в Пуебло с ранг над лейтенант, знаеше тайната й. Това беше нарушение на Първи кодекс, но тя имаше достатъчно доверие в синеоката си приятелка и знаеше, че Хилър няма да стане доносница и да съобщи на началниците на военната полиция.

Мютите пушеха тревата с лули. Андерсън нямаше лула.

Повечето трекери, които пушеха трева, я завиваха в сухи листа. Андерсън също имаше листа. Разстоянието от около два пръста зад рамката беше идеално скривалище. Холографският портрет бе неизменна украса във всяко жилищно и работно помещение във Федерацията. И макар трекерите да се молеха по три пъти на ден пред тези портрети на Първото семейство, всъщност никой не ги гледаше. И беше напълно изключено някой да помисли да премести някой портрет.

Освен ако не си полковник и не искаш да вземеш нещо, скрито зад него.

Андерсън свали портрета от стената, взе залепената на гърба торбичка, после отново го закачи. Под благия поглед на белокосия Генерален президент грижливо сви така наричаната „рийф“, взе един щепсел и прикачена открита жица от същата торбичка, пъхна го в електрическия контакт и когато жичката се зачерви, я запали, смукна една голяма успокоителна доза пушек, вдигна рийфа към Джеферсън 31-ви в ироничен поздрав, след това спокойно отиде в спалнята си. Намали осветлението, изтегна се на леглото в полумрака и дръпна пак. Почувства се много по-щастлива. Разочарованието, което се беше събрало в нея, след като беше получила заповедта да „предаде“ Брикман, започна да се разсейва. Какво я интересуваше! Нека онези златотъкани торби с лайна в Гранд Сентрал научеха лошите новини. Може би това щеше да им налее малко ум в главите.

Стената на спалнята започна да променя цвета си и да се изкривява навън. Обзе я приятна вцепененост. Напрежението от полковнишкото клаустрофобно съществуване се разсея; проблемите за поддържане на високо ниво на мотивация и дисциплина, изисквани от Гранд Сентрал, престанаха да съществуват; кървавите образи на мъртви получовешки същества и осакатени трекери престанаха да минават пред очите й. Осмоъгълните осветителни панели на ниския таван заискриха, полетяха надалеч, все едно тя беше в разширяващ се балон, после балонът тихо се спука и се пръсна на хиляди парчета. Парчетата примигнаха и се превърнаха в звезден килим.

Това беше моментът, известен на трекерите като „тунелиране“ — щастливото време…

Два дни по-късно, след друга видеограма от Гранд Сентрал, от североизток в Пуебло долетяха три сребърни скайхока с червени краища на крилата и един самолет със защитна окраска в червено, черно и кафяво, като ешелоните, и поискаха разрешение да кацнат. От мястото си пред главния пулт Дийк Хейуд ги проследи с широкообхватната телевизионна камера; видя ги ясно над наблюдателната кула в триъгълна формация, после един подир друг те кацнаха на южната страна на бункера.