Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Хелена. О, само това ви липсва! Мисля, че… че бихте се оженили за всяка, която дойде на острова.

Домин. Вече идваха, Хелена.

Хелена. Млади?

Домин. Млади.

Хелена. Защо не се оженихте за нито една от тях?

Домин. Защото не съм си загубвал ума досега. Едва днес. Още щом снехте воала.

Хелена. Знам.

Домин. Остава една минута.

Хелена. Но аз не искам, за бога!

Домин(поставя двете си ръце на раменете й). Остава една минута. Или ще ми кажете очи в очи нещо страшно лошо и аз ще ви оставя, или… или…

Хелена. Вие сте грубиян!

Домин. Нищо. Мъжът трябва да бъде малко груб. Това е в реда на нещата.

Хелена. Вие сте луд!

Домин. Човек трябва да е малко луд, Хелена. Това му е най-хубавото.

Хелена. Вие сте… вие сте… ах, боже!

Домин. Виждате ли? Разбрахме се, нали?

Хелена. Не, не! Моля ви, пуснете ме! Та вие ще ме смачкате!

Домин. Последна дума, Хелена.

Хелена(брани се). За нищо на света… Но, Хари! (Чука се.)

Домин(пуска я). Влезте! (Влизат Бусман, д-р Гал и Халемайер в кухненски престилки, Фабри с букет цветя и Алквист с кърпа под мишница.)

Домин, Опекохте ли всичко?

Бусман. (тържествено). Да.

Домин. Ние също.

Завеса

Първо действие

Салонът на Хелена. Вляво тапицирани врати към музикалния салон, вдясно врата към Хеленината спалня. В средата прозорци към морето и пристанището. Огледало с тоалетни принадлежности, маса, канапе и кресла, скрин, бюро с настолна лампа, вдясно камина, електрически лампи. Целият салон, до най-малката подробност, има модерен и чисто женски облик.

Домин, Фабри, Халемайер влизат отляво на пръсти и носят в обятията си цветя и саксии.

Фабри. Къде ще ги оставим?

Халемайер. Уф! (Слага своя товар и прави голям кръст към вратата отдясно.) Спи, спи! Който спи, поне нищо не знае.

Домин. Тя въобще нищо не знае.

Фабри(поставя цветята във вазите). Дано поне днес не научи…

Халемайер(подрежда цветята). По дяволите, стига с тая история! Вижте, Хари, това е чудна циклама, нали? Нов вид! Моят последен Cyclamen Helenae.

Домин(поглежда през прозореца). Никакъв кораб, никакъв кораб… Момчета, това е вече отчайващо.

Халемайер. Тихо! Ако ви чуе!

Домин. Дори не подозира. (Прозява се конвулсивно.) Добре че „Ултимус“ дойде навреме.

Фабри(оставя цветята). Мислите, че още днес?…

Домин. Не зная… Колко са хубави цветята!

Халемайер(приближава се към него). Това са нови примули, знаете ли? А това е моят нов жасмин. Дявол да го вземе, аз съм пред прага на рая на цветята. Открих великолепен начин за ускоряване на растежа, братле! Разкошни видове! Догодина ще направя чудеса в цветарството!

Домин(обръща се). Какво, догодина ли?

Фабри. Поне да знаехме какво става в Хавър…

Домин. Тихо!

Гласът на Хелена(отдясно). Нана!

Домин. Марш оттук! (Всички на пръсти излизат през тапицираната врата. От главния вход вляво влиза Нана.)

Нана(разтребва). Мръсни гадове! Поганци! Прости ми, боже, но аз бих ги…

Хелена(гърбом през вратата). Нана, ела да ме закопчаеш!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. (Закопчава роклята на Хелена.) Боже господи; ама че животни!

Хелена. Роботите ли?

Нана. Пфу, не ща да ги споменувам.

Хелена. Какво се е случило?

Нана. Едното пак го прихванаха. Като започна да удря статуите и картините, да скърца със зъби, с пяна на устата — съвсем откачил, брр. По-зъл от звяр.

Хелена. Кого прихванаха?

Нана. Оня… оня… Нали и име християнско нема! Оня де, от библиотеката!

Хелена. Радиус?

Нана. Те тоя. Света Богородице, гнус ме е от тех! От паяка не ме е гнус както от тия поганци.

Хелена. Ах ти, Нана, как не ти е жал за тях!

Нана. Ами че нали и вас ви е гнус от тех! Па защо ме доведохте тука, я? Защо никой от тех не смее с пръст да ви докачи?

Хелена. Не се гнуся, честна дума, Нана. Така ми е жал за тях!