Разбудени фурии

— Знаеш ли какво, дай да видим ти как ще се справиш. Мислиш, че можеш да избегнеш моите издънки? Давай тогава. Опитай се, мамка му. — Отстъпих настрани и махнах с ръка към редицата катери край кея. — Все някой трябва да не е пострадал чак толкова много. Избери си с какво да потеглиш. Засега никой няма да те търси, използвай преднината.

Той се изправи сантиметър по сантиметър. Погледът му не се откъсваше от очите ми, ръцете му трепереха от напрежение, готови да отблъснат нов удар. Може пък и да не бях му счупил ръката. Пак се разсмях и този път прозвуча по-добре.

— Сериозно. Дай да те видим как ще управляваш моя скапан живот по-добре. Дай да те видим няма ли да свършиш като мен. Бягай.

Все още недоверчив, със сурово лице, той мина покрай мен.

— Ще го сторя. Не виждам как бих могъл да се справя по-зле.

— Тогава бягай, мамка му. Махай се оттук, мътните да те вземат. — Вкопчих се в пресния гняв, в желанието пак да замахна и да сложа край веднъж завинаги. Натъпках всичко това обратно надолу. Гласът ми звучеше спокойно. — Не стой тук да ми се перчиш, дай да те видим наистина как ще се справиш.

Той ми хвърли още един плах поглед, после тръгна към края на кея, където катерите не бяха пострадали толкова зле.

Аз гледах след него.

На десетина метра от мен той спря и се обърна. Стори ми се, че понечи да вдигне ръка.

И течен лъч от бластерен огън прекоси кея. Улучи го в главата и гърдите, изпепелявайки всичко по пътя си. За момент той остана прав, напълно унищожен от гърдите нагоре, после димящите останки от тялото му рухнаха настрани, прекатуриха се от кея, отскочиха от носа на най-близкия катер и с тих плясък потънаха във водата.

Нещо ме бодна под ребрата. Тих звук се надигна в гърлото ми и спря зад стиснатите зъби. Завъртях се с голи ръце към посоката, откъдето бе долетял изстрелът.

Ядвига излезе през вратата на балиращата станция. Отнякъде беше докопала плазмафрага на Мураками или друг, досущ като него. Държеше го опрян на бедрото си. Над стърчащата цев още трептеше нажежен въздух.

— Предполагам, че нямаш нищо против — подвикна тя през ветреца и мъртвешката тишина наоколо.

Затворих очи и останах да стоя така, дишайки много дълбоко.

Не ми помогна.

Епилог

От палубата на „Хайдушка щерка“ гледам как бреговата линия на Кошут се превръща в ниска черна ивица зад кърмата. Грозни, високи облаци се мержелеят на юг, където бурята броди над западния край на Зоната, губи сила в плитчините и умира. На север метеоролозите предсказват затишие и слънце. Джапаридзе смята, че може да ни откара до Текитомура в рекордно кратък срок и с радост би го направил, защото му платихме добре. Но един вехт товарен кораб на въздушна възглавница би привлякъл внимание, ако се устреми с всичка сила на север, а точно това не ни трябва в момента. Бавният, обичаен търговски ритъм със спирки по целия маршрут около Западното крайбрежие на Шафрановия архипелаг е далеч по-добро прикритие. А и всичко трябва да стане с времето си.