Разединени равнини

Тактик Акалия се взираше в горящите векиански баржи и не можеше да проумее какво се случва с нейната война. Беше изпратила открит призив до всички офицери с искане за обяснение, но нито един от тях не беше дал смислен отговор. Цяла флотилия от кораби се беше промъкнала зад гърба им под прикритието на нощта, дошла беше незнайно откъде и сега се бе заела да довърши цялата й флота. Капитаните на корабите бяха като малки искрици в главата й, искрици, които гаснеха една по една, когато всеки от тях жертваше живота и кораба си за славата на Век, гаснеха и след тях оставаха само концентрични вълнички, които бързо се стапяха в общия хаос.

„Тактик! Трябва да изтеглим войски от обсадата!“

„Не! Вече сме вътре в града“ — възрази тя.

„Но, тактик, те идват към нас!“ И през очите на офицера Акалия видя наближаващите кораби, които захождаха към брега. Войниците, които бяха останали в лагера, вече тичаха да ги пресрещнат, но огромната част от векианската армия беше заета с обсадата на Колегиум.

„Изтеглете силите от северната стена — реши Акалия. — Дотогава войниците от лагера ще удържат врага.“

Още не бе довършила мисълта си, когато усети, че хората й на брега загиват с десетки и стотици. В първия момент на паника никой не разбра защо, после Акалия видя, че в челото на плоските съдове има монтирани балисти за многократна стрелба, които сееха смърт сред нейните войници. Част от хората й успяха да оформят неравна стена от щитове и започнаха да отговарят на стрелбата, но междувременно първият кораб беше заорал в пясъчния бряг.

Мъже с кожа като излъскана мед скачаха на земята. Носеха дълги ризници в същия цвят и с най-изящна изработка, дълги овални щитове с прорези в тях. Мнозина пъхаха в тези прорези цевите на арбалети за многократна стрелба и стреляха в движение по нейните топящи се сили. Други вдигаха балистите от носовете на корабите и ги смъкваха на брега, където занаятчии монтираха триножници, на които да ги опрат.

Акалия инструктира войските, прехвърлящи се от северната стена, да побързат.

„Тактик, срещаме сериозна съпротива в града!“

„Не приемам извинения!“ — сопна се тя. Не можеше да има извинения за провала на обсадата, особено на този етап — нито новодошлите от незнайна раса, нито новите кораби, нито поредното изобретение на бръмбарородните учени можеха да бъдат извинение.

„Но, тактик, бием се срещу войници от Тарк, неколкостотин, ако не и повече.“

Ситуацията започваше да се изплъзва от контрола й. Таркианци? В Колегиум? Още се опитваше да проумее тези нови сведения, когато и последният векиански войник на брега загина. Числеността им не беше достатъчна за ефективна отбрана, затова врагът бързо ги бе обходил по фланговете и това беше решило нещата. Сега новодошлата войска се изкачваше на бегом по брега и само двеста метра я деляха от векиански лагер, който беше останал почти без защита.

„Изтеглете всички от лагера, нека се присъединят към силите от северната стена — реши Акалия. — Трябва да ги изтласкаме към морето.“

„Тактик! Атакуват източното крило!“

„Кой?“ — попита нетърпеливо тя и излезе от шатрата, метнала на рамо дългия си меч.

„Смесена войска, тактик. Мухоиди, скорпионородни, паякородни, други, които не познавам…“

А после говорещият угасна с кратък взрив на болка и шок. И други напираха за вниманието й, но тя блокира достъпа им до ума си. С офицерите от щаба, които бяха останали с нея в лагера, Акалия пое на север с бърз ход, макар че й идеше да хукне презглава.

Когато се сляха с войската, изтеглена от северната крепостна стена, Акалия се опита да вземе решение. Уви, лелеяната цел да сложи ръка на Колегиум се отдалечаваше все по-бързо. Източното крило на армията й беше притиснато към стената, която трябваше да превземе, попаднало бе в пресата на защитниците, които го атакуваха от върха й, и необяснимата нова войска, появила се от морето. Западното крило се сражаваше на живот и смърт с таркианците в града, а отскоро и с ариергарда на странниците с медните ризници. В момента Акалия разполагаше само с една трета от армията си.

„Ще нападнем.“ Върнеше ли се опозорена във Век, щеше да загуби завинаги уважението на сънародниците си. Взела решение, тя поведе войската си назад към крепостните стени. Щяха да си пробият път през пробойната и след това да удържат града срещу новодошлите.

Напред се беше събрала войска, която да я спре. Имаше таркианци в редиците й, имаше и от онези с медните ризници, както и много цивилни мъже и жени от Колегиум — и бръмбарородни, и всякакви други. Като цяло вражеската войска превъзхождаше по численост останките от нейната с повече от три към едно.

Ала в основната си част не бяха мравкородни, следователно нямаше да се бият с типичното за мравкородните единство. Така че колко струваше численото им превъзходство пред желязната дисциплина на Век?