Речният бог

Имаше три начина за изваждане на стрелата. Първият бе да я изтегля. Бях чувал за хирург в Дамаск, който огъвал клон от дърво и завързвал края му за стрелата. Когато отпуснел клона, стрелата се изтръгвала от тялото. Не бих приложил този брутален метод, едва ли някой би го преживял.

Друг метод бе стрелата да се натисне, докато не излезе от другата страна на тялото. За да се постигне това, стрелата трябваше да продължи естествения си ход, което можеше да стане с дървен чук, като пирон през дъска. Когато острието се покаже, стрелата се издърпва. Тази манипулация е не по-малко жестока от предишната.

Моят метод бе лъжицата на Таита. Бях я нарекъл скромно на себе, защото претенциите на другите бяха неоснователни, а потомството трябваше да научи за гениалността ми.

Първо разгледах стрелата на хиксосите, която бях взел заедно с лъка от преобърнатата колесница. Много се изненадах, когато видях, че острието не е от бронз, а от кремък. Кремъкът е по-евтин и е по-лесно да се намери в големи количества, но рядко съм виждал военачалници, които да икономисват, когато тръгнат да завладяват някое царство. Тази стрела с кремъчен връх говореше красноречиво за ограничените ресурси на хиксоса и показваше причината за неговото свирепо нападение срещу Египет. Войните са борба за земя и богатства и, изглежда, хиксосите изпитваха недостиг от тези основни неща.

Трябваше да се надявам, че върхът на стрелата, заседнала в гърдите на фараона, е със същата форма и конструкция. Сравних две от лъжиците с формата на островърхото парче камък. Лъжиците ми са с разнообразен размер и подбрах две, които плътно обхващаха острието с полирания си метал.

Приспивателното бе свършило своята магия и фараонът лежеше в безсъзнание върху белите ленени постелки. Стрелата стърчеше от гърдите му. Долепих ухо до тях и чух, че дишането му се смесва с гъргоренето на кръвта в белите дробове. Доволен, че все още е жив, намазах с овнешка мас лъжиците, които бях избрал за раната. Оставих ги близо до себе си и взех един от най-острите си скалпели.

Кимнах на четиримата яки стражи, които царица Лострис бе подбрала за мен, докато бях зает с подготовката, и те хванаха фараона здраво за ръцете и краката. Царица Лострис седна до главата на фараона и сложи дървена тръбичка дълбоко в гърлото му. Това щеше да остави дихателната му гърба отворена и чиста. Щеше също така да предотврати гълтането на езика или прехапването му, както и стискането на зъби и счупването им, когато болката стане непоносима.

— Първо трябва да разширя раната около острието, за да мога да стигна до върха на стрелата — промърморих си аз и натиснах върха на скалпела около линията на стрелата. Тялото на фараона се стегна, но мъжете го държаха здраво.

Работех бързо, защото бях научил, че при такива операции бързината е решаваща за оцеляването на пациента. Направих по един разрез от двете страни на стрелата. Човешката кожа е еластична и би затруднила влизането на лъжиците, така че трябваше да си прокарам път.

Оставих скалпела и взех намазаните лъжици. Използвайки дръжката на стрелата като указател, пъхнах ги дълбоко в раната, докато само дръжките останаха да стърчат.

В това време фараонът се извиваше и гърчеше в ръцете на мъжете. Пот се лееше от тялото му и се стичаше по обръснатия му череп с поникнала рядка сива коса. Виковете му отекваха в цялата ладия.

Бях се научил да не обръщам внимание на злочестите писъци на пациентите си и натиснах лъжиците още по-дълбоко в раната, докато не почувствах, че опряха във върха на стрелата. Това бе най-важният момент от операцията. Използвайки дръжките като пинсети, разтворих лъжиците и се опитах да захвана острието на стрелата.

Докато масата от камък и метал преминаваше през гърдите му, мъките на фараона бяха ужасни. Въздействието на приспивателното отдавна бе преминало и болката бе непоносима.

Пот се стичаше в очите ми и ме заслепяваше, но продължавах да дърпам, докато най-накрая освободих стрелата. Залитнах назад и се ударих о стената. Облегнах се за миг, изтощен от усилието. Гледах дълго как тъмната полусъсирена кръв тече от раната. Когато успях да се съвзема, препъвайки се, отидох до фараона.

Намазах раната с мирта и захаросан мед и я превързах с чиста ленена превръзка. Докато работех, повтарях заклинанието за зарастване на рани:

Възпирам те, о, създание на Сет.
Запушвам твоята уста.
Отстъпи пред мен, червена напаст.
Отстъпи пред мен, червено цвете на смъртта.
Пропъждам те, о, червено куче на Сет.

Това бе заклинанието за кървящи рани от стрели. Съществуват различни заклинания за всички видове рани, дори за онези от зъби и нокти на лъв. Те представляват една голяма част от обучението за лечител. Не зная със сигурност колко са ефикасни, обаче вярвам, че съм длъжен да опитам всичко за спасението на пациентите си.