Читаем Речният бог полностью

— Ако ни беше дал още няколко дни — замърмори Кратас, докато подаваше златните монети с явно неудоволствие, — сигурен съм, че щях да успеем. — И той ни изигра пантомимата, която считаше за страшно забавна и която представляваше счупване на колело и премятащ се във въздуха водач.

— Талантлив клоун си, смели Кратас, но ти взех златото — подрънках го аз под носа му. — Всичко, което ти остана, е една стара шега, която ти излезе солена.

Точно тогава господарят Акер и хората му, които бяха тръгнали за слонове, се завърнаха с новината, че вместо тях са открили населено място в южна посока.

Бяхме очаквали да срещнем племена още при първия праг. От векове земята на Куш беше ни снабдявала с роби. Те бяха залавяни от собствените си хора, вероятно в племенни войни, и заедно със слоновата кост, щраусовите пера, рогата от носорог и златен прах бяха доставяни до границите на нашата империя. Черните весели робини на царица Лострис, купени от пазара за роби в Елефантина, бяха родом от тези места. Не можех да си обясня защо още не сме срещнали хора. Вероятно се бяха оттеглили навътре в саваната заради войните или нападенията за роби по същия начин, по който стадата слонове се бяха разпръснали. А може би бяха измрели от чума или глад? Едва сега имахме доказателства за човешко присъствие.

Тази новина се разпространи като епидемия между нас, робите бяха много по-необходими от златото и слоновата кост. Цялата ни цивилизация и начин на живот бяха изградени върху притежаването на роби. Нямахме възможност да вземем много с нас от Египет, а сега бе наложително да заловим повече, за да заместят тези, които бяхме принудени да изоставим.

Танус заповяда да бъде изпратена голяма военна експедиция. Той лично щеше да я предвожда, защото не бяхме сигурни с какво ще се сблъскаме. Освен пленниците по време на война ние купувахме роби от чуждестранни търговци и сега за пръв път от векове насам бяхме принудени да ги ловим сами. Това занимание бе ново за нас, както и ловът на слонове, но поне този път знаехме, че жертвите ни няма да са покорни и глупави.

Танус все още държеше да се вози само на моята колесница: дори Кратас и Ремрем не успяха да го убедят в качеството на новата колесница, която бях създал. Бяхме начело на колоната, но колесницата зад нас се управляваше от най-младия офицер втори ранг на Сините крокодили — принц Мемнон.

Бях подбрал двама от най-добрите водачи за негов екипаж. Той бе твърде лек, така че в колесницата можеше да се качи още един мъж, а принцът не бе достатъчно силен, за да разпрегне колесницата и да я пренесе през препятствията по пътя. Нуждаеше се от този допълнителен мъж да му помага.

Първото селище, на което се натъкнахме, бе на брега на реката, на три дни път от прага. Бяха групи от жалки сламени навеси, твърде елементарни, за да бъдат наречени колиби. Танус изпрати разузнавачи напред да проучат обстановката, а сетне призори ние ги обградихме с бързо нападение. Хората, които изскочиха от навесите, бяха твърде объркани, за да окажат съпротива или поне да се опитат да избягат от нас. Струпаха се заедно и зяпаха към кръга от колесници.

— Добър лов! — Танус бе доволен, докато ги наблюдавахме.

Мъжете бяха високи и стройни, с дълги крайници. Надвишаваха по ръст повечето от нашите войници; дори Танус изглеждаше нисък в сравнение с тях, докато ги подбираше в групи, както фермерът би направил със стадото си.

— Има някои наистина добри екземпляри — отбеляза той. — Погледни този хубавец. — Посочи към млад мъж с необикновена физика. — За него можеш да получиш десет дебена на пазара в Елефантина.

Жените бяха здрави и силни. Гърбовете им бяха изправени и зъбите — бели и здрави. Всяка зряла жена носеше дете и водеше друго за ръка.

Бяха най-примитивните хора, които някога съм срещал. Нито мъжете, нито жените носеха препаски и оставяха безсрамно оголени гениталиите си; само младите момичета носеха наниз от черупки от щраусови яйца на кръста.

Кожата им бе толкова тъмна, че голите им тела на утринните лъчи имаха пурпурен оттенък като цвета на презряло тъмно грозде. Някои от тях си бяха изрисували груби шарки с паста от пепел и бяла глина. Мажеха косата си със смес от биволска кръв и кал и я сресваха във високи блестящи прически, подобни на шлемове.

Нещо, което веднага ми направи впечатление, бе, че нямаше възрастни хора между тях. По-късно научих, че те чупят краката на старците си с бойните си тояги и ги оставят на брега като жертвоприношение на крокодилите. Вярваха, че тези животни са превъплъщение на прадедите им и като ги хранят с възрастните хора, жертвата става част от тях.

Не обработваха метал. Оръжията им бяха дървени тояги. Грънчарството не им бе познато и за съдове използваха черупките на диви плодове. Не се занимаваха със земеделие, а се прехранваха с риболов и с лов на недоразвити говеда с дълги рога, които ценяха най-много. Смесваха млякото им с кръв, която ловко пускаха от вратната им вена, и пиеха сместа с голямо удоволствие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Колонист
Колонист

Главный герой, погибнув в ходе выполнения задания, попадает в тело одного из младших наследников клана лендлорда из другого мира, обычного бездельника-аристо. Но в мире межрасовых войн и дворцовых переворотов спокойной жизни не получится, и не надейся!И все-таки, несмотря на обретенный дом на другом континенте, на месте не сидится. Первый маг не зря оставил тебе свое наследство, и не только он. Старые друзья, новые враги и неожиданные приключения найдут тебя сами, хочешь ты этого или нет. А мир хранит еще много тайн, оставшихся от Древних. Вот только просто так они в руки не дадутся — меч, посох и верные друзья всегда помогут тебе.Ты идешь по пути Паладина и никто не сказал, что это просто легкая прогулка по жизни. Предназначение ждет тебя.

Андрей Алексеевич Панченко , Владимир Геннадьевич Поселягин , Евгений Юллем , Кэрол Мэзер Кэппс , Ма. Н. Лернер , Марик (Ма Н Лернер) Н. Лернер

Фантастика / Приключения / Бояръ-Аниме / Аниме / Фэнтези
Мой Щенок
Мой Щенок

В мире, так похожем на нашу современную реальность, происходит ужасное: ученые, пытаясь создать «идеального солдата», привив человеку способности вампира, совершают ошибку. И весьма скудная, до сего момента, популяция вампиров получает небывалый рост и новые возможности. К усилиям охотников по защите человечества присоединяются наемные убийцы, берущие теперь заказы на нечисть. К одной из них, наемнице, получившей в насмешку над принципиальностью и фанатичностью кличку «Леди», обращается вампир, с неожиданной просьбой взять его в ученики. Он утверждает, что хочет вернуться в человеческий мир. Заинтригованная дерзостью, та соглашается. И без того непростые отношения мастера и ученика омрачаются подозрениями: выясняется, что за спиной у необычного зубастого стоит стая вампиров, мечтающая установить новый порядок в городе. Леди предстоит выжить, разобраться с врагами, а заодно выяснить, так уж ли искренен её ученик в своих намерениях.Примечания автора:Рейтинг 18+ выставлен не из-за эротики (ее нет, это не роман ни в какой форме. Любовная линия присутствует, но она вторична, и от её удаления сюжет никоим образом не нарушится). В книге присутствуют сцены насилия, описание не физиологичное, но через эмоции и чувства. Если вам не нравится подобное, будьте осторожны)

Вероника Аверина , Роман Владимирович Бердов

Фантастика / Приключения / Самиздат, сетевая литература / Фэнтези / Детские стихи