Читаем Речният бог полностью

Когато накрая всичко бе завършено, застанах сам в скромната гробница на Танус, където седеше да прекара цяла вечност, и внезапно изпитах гняв, че не мога да сторя нищо повече. В моите очи той бе по-велик от всеки фараон с двойна корона на главата си. Тази корона можеше да бъде и негова, но той я отблъсна.

Тогава за пръв път една мисъл проблесна в главата ми. Бях толкова ядосан, че я отхвърлих. Бе държавна измяна, оскърбление в очите на хората и боговете.

Обаче през следващите седмици мисълта продължаваше да ме измъчва. Дължах много повече на Танус, отколкото на фараона. Дори да бях осъден на гибел, цената ми се струваше справедлива. Той ми бе дал много повече през изминалите години.

Не можех да се справя сам. Нуждаех се от помощ, но към кого можех да се обърна? Не можех да привлека нито царица Лострис, нито принца. Господарката бе свързана с клетвата, която бе дала, а Мемнон не знаеше кой от двамата мъже бе истинският му баща. Не можех да му кажа, без да наруша обещанието си пред Танус.

Накрая остана само един човек, който го бе обичал толкова, колкото и аз. Той не се боеше нито от боговете, нито от хората и притежаваше животинска сила, която ми липсваше.

— В името на Сет! — изръмжа господарят Кратас със смях, когато му разкрих плана си. — Никой, освен теб не би измислил такава интрига. Ти си най-големият жив измамник, Таита, но те обичам за това, че ми даде този последен шанс да изразя почитта си към Танус.

Двамата внимателно обмислихме всичко. Дори изпратих кана вино, подправена с приспивателно, на стражата при трюма на „Дъхът на Хор“.

Когато Кратас и аз най-после се изправихме пред двата ковчега, решителността ме напусна. Усещах как фараон Мамос ме наблюдава от сенките и неговият опасен дух ще ме преследва през дните на моя живот, търсейки отмъщение за това светотатство.

Големият измамник Кратас нямаше такива угризения, той се захвана за работа така решително, че се наложи няколко пъти да го предупреждавам да не вдига шум, докато отмествахме златните капаци на царския ковчег и вадехме мумията на фараона.

Танус бе по-едър от фараона, но за щастие тези, които бяха изработили ковчега, бяха оставили място, а тялото на Танус се бе свило по време на балсамирането. Дори при това положение се наложи да развием малко от ленените бинтове, с които бе обвит, за да го наместим във великолепния златен ковчег.

Промърморих извинение към фараон Мамос, докато го пренасяхме в скромния дървен ковчег, изрисуван отвън по подобие на Великия египетски лъв. Попълнихме празните места с ленените бинтове, които бяхме размотали от Танус, преди да запечатаме капака.

Когато дъждовете отминаха и настъпи хладният сезон, господарката заповяда погребалната процесия да тръгне от Кебуи към долината на гробницата.

Първата дивизия колесници бе предвождана от Мемнон, следваха я петдесет коли, пълни с погребалните съкровища на фараон Мамос. Вдовицата, царица Лострис, бе седнала в колесницата, в която се намираше златният ковчег. Радвах се, че на това последно пътуване тя е в компанията на мъжа, когото бе обичала. Забелязах неколкократно да извръща поглед към края на кервана, който бе дълъг няколко мили.

Колата в края на колоната носеше лекия дървен ковчег, следван от полк шилуки. Техните великолепни гласове стигаха чак до нас и бях сигурен, че Танус ги чува.

Когато накрая пристигнахме в долината, златният ковчег бе поставен долу в молитвения дом пред входа на царската гробница. Лененият покрив на палатката бе украсен с текстове и картини от „Книга на мъртвите“.

Тук щяха да се състоят две отделни погребения. Първото щеше да е по-малко, това на Великия египетски лъв. Второто щеше да бъде внушителното царско погребение.

Така на третия ден след пристигането ни в долината дървеният ковчег бе положен в гробницата, подготвена за Танус. Тъй като бог Хор бе покровител на Танус, неговите жреци осветиха гробницата. След церемонията тя бе запечатана.

През времето на ритуала господарката прикриваше мъката си и показа само благоприлична печал към своя верен служител, въпреки че душата и се разкъсваше от скръб.

През цялата нощ долината се огласяше от монотонните песни на шилуките, които бяха превърнали Танус в свой бог. От този ден нататък те влизаха в битка с неговото име на уста.

Десет дни след първото погребение златният ковчег бе положен на дървена шейна и бе изтеглен до огромната царска гробница. Триста роби бяха необходими да издърпат ковчега през проходите. Бях проектирал гробницата така прецизно, че между ковчега и стените имаше само една ръка разстояние, както и от капака до каменния таван.

За да осуетя всички опити на бъдещи крадци и други, които биха осквернили царската гробница, бях построил лабиринт от тунели под планината. От входа в скалата широк проход водеше направо до внушителна погребална зала, украсена с прекрасни стенописи. В нея бях оставил празен гранитен саркофаг, капакът на който бе захвърлен встрани. Първият грабител, който влезеше тук, щеше да повярва, че преди него някой друг е обрал гробницата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Колонист
Колонист

Главный герой, погибнув в ходе выполнения задания, попадает в тело одного из младших наследников клана лендлорда из другого мира, обычного бездельника-аристо. Но в мире межрасовых войн и дворцовых переворотов спокойной жизни не получится, и не надейся!И все-таки, несмотря на обретенный дом на другом континенте, на месте не сидится. Первый маг не зря оставил тебе свое наследство, и не только он. Старые друзья, новые враги и неожиданные приключения найдут тебя сами, хочешь ты этого или нет. А мир хранит еще много тайн, оставшихся от Древних. Вот только просто так они в руки не дадутся — меч, посох и верные друзья всегда помогут тебе.Ты идешь по пути Паладина и никто не сказал, что это просто легкая прогулка по жизни. Предназначение ждет тебя.

Андрей Алексеевич Панченко , Владимир Геннадьевич Поселягин , Евгений Юллем , Кэрол Мэзер Кэппс , Ма. Н. Лернер , Марик (Ма Н Лернер) Н. Лернер

Фантастика / Приключения / Бояръ-Аниме / Аниме / Фэнтези
Мой Щенок
Мой Щенок

В мире, так похожем на нашу современную реальность, происходит ужасное: ученые, пытаясь создать «идеального солдата», привив человеку способности вампира, совершают ошибку. И весьма скудная, до сего момента, популяция вампиров получает небывалый рост и новые возможности. К усилиям охотников по защите человечества присоединяются наемные убийцы, берущие теперь заказы на нечисть. К одной из них, наемнице, получившей в насмешку над принципиальностью и фанатичностью кличку «Леди», обращается вампир, с неожиданной просьбой взять его в ученики. Он утверждает, что хочет вернуться в человеческий мир. Заинтригованная дерзостью, та соглашается. И без того непростые отношения мастера и ученика омрачаются подозрениями: выясняется, что за спиной у необычного зубастого стоит стая вампиров, мечтающая установить новый порядок в городе. Леди предстоит выжить, разобраться с врагами, а заодно выяснить, так уж ли искренен её ученик в своих намерениях.Примечания автора:Рейтинг 18+ выставлен не из-за эротики (ее нет, это не роман ни в какой форме. Любовная линия присутствует, но она вторична, и от её удаления сюжет никоим образом не нарушится). В книге присутствуют сцены насилия, описание не физиологичное, но через эмоции и чувства. Если вам не нравится подобное, будьте осторожны)

Вероника Аверина , Роман Владимирович Бердов

Фантастика / Приключения / Самиздат, сетевая литература / Фэнтези / Детские стихи