Ръкописът на Чансълър

Вашингтон, 19 декември.

Според сведения, получени от напълно достоверен източник, скоро към Федералното бюро за разследване ще бъдат отправени необичайни обвинения в противозаконни действия, изнудвания, потулване на криминални престъпления и незаконно преследване на граждани, което е грубо нарушение на техните конституционни права. Тези обвинения ще се появят в предстоящата книга на Питър Чансълър, автора на „Контраудар!“ и „Сараево!“. Макар и художествена проза, новото произведение на Чансълър се основава на реални факти. Той внимателно е проучил съдбите на различни жертви и е свидетел на тяхното духовно осакатяване. Воден единствено от чувството си за морална мяра, той се въздържа от разкритието на действителни личности и белетризира обстоятелствата. Тази книга трябваше да се появи значително по-рано. Навсякъде в нашия великолепен град, изпълнен със символи на борбата на народа ни за свобода, хората живеят в постоянен страх. Боят се за себе си, за своите близки, боят се за своите възгледи, дори за своя разсъдък. Те живеят със страх, защото едно гигантско чудовище е простряло пипалата си навсякъде и всява ужас. Главата на това чудовище е някъде във ФБР.

Авторът на тези редове също не убягна от неговите пипала. Ето защо решавам по съвест да отсъствувам от страниците на вестника за неопределено време. Имам надежда един ден да се завърна, но само ако мога да изпълнявам своя професионален дълг по начин, който вие, читателите, заслужавате.

Една последна дума. Не малко добросъвестни и влиятелни хора от правителството са станали жертва на ФБР. Затова трябва да се сложи край на порочните му действия. Може би романът на мистър Чансълър ще разкрие истината. Ако той успее, то поне част от нашата система ще бъде прочистена от полепналата мръсотия.

Статията бе като бомбена експлозия: кратерът й, очертан в черно, димеше. Питър погледна часовника си. Беше осем и двадесет. Чудеше се защо О’Брайън още не му е позвънил. Положително е видял вестника. Положително във ФБР е настъпил хаос. Вероятно агентът сега е изключително внимателен. Изведнъж телефонът се превърна в източник на опасност.

В същия момент, сякаш провокиран от мислите му, телефонът иззвъня. Обаждаше се О’Брайън.

— Знам, че са ви разбудили в осем. Прочетохте ли вестника?

— Да, дори се питах защо не се обаждате.

— Намирам се в една телефонна кабина. Не исках да звъня от къщи. Станах в четири, шофирах из празните улици, размишлявайки, после успях да подремна малко. Очаквахте ли от нея това?

— Последното нещо, което бих очаквал. Но я разбирам. Сигурно е предположила, че това е единственото, което може да се направи.

— Само че то ни създава излишни усложнения. Ще започнат да я издирват. Господ да й е на помощ, ако я открият. Едни ще се стремят да я очистят, други — да се доберат до показанията й.

Питър се замисли:

— Едва ли би го направила, ако смята, че могат да я открият. Както казва в писмото си, обмисляла е бягството си от много време.

— Безследно изчезване, така ли? Разбирам малко от тия работи. Мнозина, вместо да офейкат, изчезват от тоя свят. Както и да е, това си е неин проблем. Ние и без това имаме достатъчно грижи.

— Съчувствието ви е трогателно. Открихте ли вашия Варак?