Ръкописът на Чансълър

В средата на залата имаше голяма кръгла маса. Около нея бяха насядали шестима мъже на възраст между петдесет и пет и осемдесет години. Само двамина принадлежаха към първата възрастова група: единият бе с прошарени къдрави коси и черти на испанец, а другият бе скандинавски тип, с изумително бледа кожа и тъмни гладко вчесани коси над високо чело. Той седеше вляво от председателя в центъра на масата, който отдавна бе прехвърлил седемдесетте; ивица редки коси опасваше оплешивялото му теме, лицето му бе уморено, дори изхабено. Срещу него седеше строен мъж с аристократични черти, оредяваща бяла коса и безупречно поддържани бели мустаци. И той бе някъде над седемдесетте. Вдясно от него седеше грамаден негър с едра глава и лице, сякаш издялано от ганайски махагон, а до него — най-старият и най-болнавият на вид в залата, с шапчица върху голата глава.

Гласовете звучаха меко, речта им бе интелигентна, очите им гледаха твърдо и проницателно. Във всеки от тях се долавяше сдържана жизненост, породена от изключителна власт.

Всеки бе известен с едно-единствено прозвище, което за останалите криеше особен смисъл. Помежду си други имена не употребяваха. Част от присъствуващите носеха тези прозвища вече четиридесет години; в някои случаи името се предаваше от покоен предшественик на избрания негов заместник.

Никога не се събираха повече от шест човека. Председателят бе известен като Генезис — в същност той бе вторият с това име. Преди това го наричаха Парис, а сега това име носеше мъжът с испанските черти и прошарената къдрава коса.

Останалите бяха известни като Кристофър, Банър, Венис и Браво.

Това бяха хората от „Инвър Брас“.

Пред всекиго имаше еднаква папка с един-единствен лист. Освен името в горния ляв ъгъл останалият машинописен текст бе абсолютно неразбираем освен за шестимата мъже. Заговори Генезис:

— Най-важното е на всяка цена да се изземе и унищожи картотеката. По този въпрос разногласия не бива да има. Най-сетне успяхме да установим, че досиетата се съхраняват в шкаф, вграден в стоманената стена на тайно хранилище вляво зад бюрото.

— Вратата на хранилището се отваря чрез бутон, който се намира в средното чекмедже на бюрото — тихо добави Банър. — Шкафът се охранява с помощта на сложна електронна апаратура, като първият й елемент може да се задействува от жилището му. Ако този първи елемент не заработи, останалите блокират. Ще трябват десет пръчки динамит, за да се разбие, приблизителното време за разрязване с ацетиленова горелка е около четири часа, но сигналните инсталации ще се задействуват още при запалването й.

Венис, чието лице почти се сливаше с приглушената светлина в стаята, запита:

— Знае ли се местонахождението на ключа за този първи елемент?

— Да — отвърна Банър. — В спалнята. На лавицата над леглото.

— Кой потвърди истинността на сведението? — запита Парис, мъжът с испанските черти.

— Варак — отвърна Генезис от другия край на масата.

Неколцина от присъствуващите кимнаха одобрително. Старият евреин вдясно от Банър се обърна към него:

— А откъде иде останалата информация?

— Данните за медицинското състояние на въпросното лице получихме от Ла Джола, Калифорния. Както знаете, Кристофър, той отказва Да се преглежда в Бетезда. Последните кардиологични изследвания показват незначителна хипохлоремия — ниско съдържание на калий, което в никакъв случай не е опасно. Но това обстоятелство само по себе си благоприятствува приемането на определена доза дигитални, без риск от разкритие при аутопсия.

— Той е вече стар. — Това изявление направи Браво, самият той по-възрастен от лицето, за което ставаше дума. — Защо ще трябва да се прибягва до аутопсия?

— Неизбежно е, като се има пред вид кой е той — отвърна Парис, чиято интонация говореше за детство, прекарано в Кастилия. — Неизбежно е. А страната не би понесла последиците от още едно убийство. То ще развърже ръцете на множество опасни типове, ще бъде претекст; за беззакония, за редица злодеяния в името на любовта към отечеството.

— Предполагам — прекъсна го Генезис, — че ако същите тия опасни типове — съвсем недвусмислено имам пред вид хората от Пенсилвания Авеню номер 16002 и въпросното лице постигнат споразумение, злодеянията ще бъдат нищожни в сравнение с това, от което се опасявате и което те могат да постигнат. Ключът е в неговата документация. Досиетата му са като прясна стръв за глутница гладни чакали. Попаднат ли в ръцете на хората от Пенсилвания Авеню номер 1600, те ще започнат да управляват чрез насилия и шантажи. Знаем какво става и в момента. Затова трябва да пристъпим към действие.