Ръкописът на Чансълър

Съдърланд излезе от колата заедно с Питър и го загледа.

— Вие не сте прав и знаете това, нали? — рече Чансълър.

— Защо търсите съвършеното? И прецедентите са твърде често несъвършени, понякога неприложими. Между нас няма прави и криви. Ние сме продукти на продължителна криза, за която никой от нас не носи отговорност, но в която и двамата сме затънали до гуша.

— Това ли е мнението на едно юридическо лице?

— Не, мистър Чансълър. Това е мнението на един чернокож. Аз съм преди всичко негър, а после съдия. — Съдърланд обърна гръб и се отдалечи.

Питър се загледа след него, после седна зад волана и хлопна вратата. Край на всичко! Мили боже, ако съществуваш, моля те, помогни ми краят ми да настъпи бързо, изведнъж! Нямам сили!

Питър свърна вдясно и продължи по шосето. Бензиностанцията бе от лявата му страна, една-единствена крушка на метална скоба висеше над колонката.

— Забавете! — чу се тиха заповед отзад.

— Какво значение има?

— Забавете!

Дулото на пистолет го подпря в тила. Питър натисна спирачката на „Континентала“ и се насочи към бензиностанцията. Стигна зад колата на Куин. Това бе колата на О’Брайън. Но вътре нямаше никой.

— Няма го! — прошепна Чансълър.

— Той е под седалката — каза глас отдясно.

— Излезте и отидете до колата му — заповяда другият.

Питър загаси двигателя, отвори вратата и стъпи на пътя. За миг притвори очи, помисли си, че в момента, в който се появи Куин, ще го гръмнат. Не се заблуждаваше. Съдърланд може и да пощади живота на Алисън, но няма да му позволи да разговаря с нея по телефона. Не би поел такъв риск.

Но О’Брайън не излезе от автомобила си.

— Куин! — извика Чансълър. Никакъв отговор.

Какво вършиш, О’Брайън! Край на всичко!

Мълчание.

Питър стигна до колата, кръвта в слепоочията му пулсираше лудо, болката в гърлото го стягаше като с клещи. Бръмченето на запаления мотор се смесваше със звуците на нощта — вятърът носеше сухи листа по пътя. Всеки момент Куин щеше да се появи, а след него щеше да последва изстрел. Щеше ли да чуе изстрелите, когато издъхва? Надникна през прозорчето на шофьора.

Вътре нямаше никой.

— Чансълър! Легни долу!

Викът долетя от тъмата. В същия миг ревът на мощен двигател разкъса нощта. Ослепителни фарове блеснаха отляво, от самата бензиностанция! Една кола стремително изскокна от мрака и се понесе право към сребристия „Континентал“. Шофьорската врата бързо се разтвори и нечия фигура се претърколи навън.

Неизбежен удар, гръмотевичен грохот, свистене на метал, строшени стъкла, човешки писъци отвътре… всичко стана толкова внезапно, толкова светкавично, че Питър разбра: настъпва ужасният последен миг.

Чуха се изстрели, това и очакваше. Той затвори очи и притисна длани в твърдата настилка на пътя. Сега ще усети затъпяващата, вледеняващата болка и после всичко ще потъне в мрак.

Стрелбата продължаваше! Чансълър обърна лице на една страна. Стреляше Куин О’Брайън!

Питър надигна глава. Из въздуха се носеха талази от пушек и прах. Видя пред себе си О’Брайън, който се хвърли към колата със запаления двигател. Той бе само на крачка от Чансълър! Агентът приклекна с насочен пистолет.

— Бързо насам! — ревна той към Питър.

Питър запълзя напред, раздирайки длани и колене по асфалта, докато се добере до автомобила.

Забеляза, че О’Брайън се подвоуми за миг, но после вдигна глава и внимателно се прицели.

Последва експлозия. Резервоарът на „Континентала“ избухна. Питър приклекна пред Куин. През пелена от пламъци видя как един от скаутите на Съдърланд излетя от горящия „Континентал“, стреляйки по Куин. Ясно го виждаха на светлината на разрастващите се огнени езици; дрехите му се бяха подпалили. О’Брайън отново се прицели. Чу се писък; скаутът се свлече зад горящия автомобил.

— Куин! — извика Питър. — Как?

— Разбрах те! Щом като употреби думата „сенатор“ в твоя код, разбрах, че това е последната ни надежда, че си в критична ситуация. Поиска да бъда сам, което значеше, че ти не си. Но ти беше в една кола, което значеше, че на мен са ми нужни две! Една за примамка! — О’Брайън крещеше, приближавайки се към капака на колата.

— Примамка ли?

— За заблуда! Платих на едно момче да ме последва и да остави колата си. Ако можех да сполуча и да избягам, имахме шанс. По дяволите, нищо друго не ни оставаше! — Той вдигна пистолета и се прицели.

— Нищо друго не ни оставаше… — повтори Питър, изведнъж прозрял истината в думите му.

Куин бързо изстреля три куршума. Питър сякаш бе потънал някъде, но втори взрив откъм „Континентала“ го върна в действителността.

— Бързо вътре! — извика О’Брайън. — Да се махаме оттук!

Питър стана и се хвана за палтото на О’Брайън.

— Куин! Чакай! Други няма. Само той. Там на пътя! Сам.

— Кой той?

— Съдърланд. Даниъл Съдърланд.

О’Брайън се загледа за миг в Питър.

— Влизай вътре! — изкомандува отново. Направи обратен завой и пое към пресечката.