Ръкописът на Чансълър

— Би трябвало да знаеш. Един ужасяващ, монотонен, креслив шепот по телефона. Страхотно ефектен за такива важни неща. Положително ти е известен. — Филис едва изричаше думите си, сякаш се боеше да ги чуе.

— Не, нищо не знам! — отвърна Питър, прозирайки някакъв чудовищен замисъл. Мъчеше се да запази спокойствие, да говори разумно, но знаеше, че гневът му проличава. — Мислех, че това е потънало в миналото. Шепот по телефона. Думи, написани по стените! Домове, където се влиза с взлом. Раздрани животни! Стига! — Стана и се извърна. — Трябва да се сложи край на това! — Видя каквото му трябваше: голяма настолна лампа. Нарочно тръгна към нея, сложи глава под абажура и дръпна синджирчето. Светлината блесна. — Стига вече криеници, стига вече тъмни стаи. Някой се мъчи да ти изкара ума, и на теб, и на Алисън, мъчи се и мен да докара до лудост. Стига ми веднаж. Няма да позволя…

Но стигна само дотук. Стъклото на един от предните прозорци се пръсна, последва остър пукот на сцепено дърво. Куршумът заседна някъде в масата. Пръсна се втори прозорец, парченца стъкло се разхвърчаха из въздуха и късчета мазилка прелетяха из стаята като назъбени контури на черна мълния.

Инстинктивно Питър блъсна лампата и тя се завъртя на пода. Той падна върху абажура, крушката продължаваше да свети, пръскайки злокобни отблясъци по пода и стените.

— Лягай долу! — изкрещя Филис.

Чак когато се просна на пода, Чансълър осъзна, че летят куршуми, без да се чуват изстрели! Ужасяващите видения отново се върнаха!

Престрелката в „Клойстърс“! Човек убиха пред очите му, внезапно и без предупреждение кърваво кръгче се оформи на челото му. Тялото потръпна в конвулсивен гърч, преди да се свлече. И тогава нямаше гърмежи! Само, подлудяващи изпращявания, които нарушиха покоя и го изпълниха със смърт.

Действувай! За бога, действувай! В паниката си той се бе хвърлил към Филис и я теглеше със себе си по пода.

Пак иззвънтя счупено стъкло, друг куршум разби мазилката. После втори, той рикошира в нещо и разкъса снимката на стената.

Действувай! Това е смъртта!

Трябваше да изгаси светлината. Така се превръщаха в лесни мишени. Бутна Филис настрана, като я държеше ниско. Чуваше я как стене от страх. Огледа се бързо ту наляво, ту надясно! Камък! Сигурно има огнище! Точно зад него и той видя каквото му трябваше! Един ръжен, подпрян на стената. Присегна се към него.

Отново звън на стъкло. Две дупки се появиха на стената, леко затъмнени от сенките. Филис изпищя, Питър помисли, че могат да я чуят, но бързо осъзна, че къщата е на ъгъл, до най-близката съседна къща имаше петдесетина метра. Нощта бе студена, вратите и прозорците затворени. Писъците й нямаше да призоват помощ.

Той пропълзя до лампата, вдигна ръжена и удари по абажура, сякаш убиваше смъртоносно животно.

Оставаше осветлението в антрето. То приличаше на прожектор, светлината му се разливаше по ъглите, къпейки стаята с белота, която бе направо невероятна. Питър се понадигна, придвижи се към антрето и замахна с ръжена към абажура. Той се залюля из въздуха и се разби на стотици стъкълца. Всичко потъна в мрак.

Питър отново допълзя до Филис.

— Къде е телефонът? — пошепна той.

Усещаше я как трепери. Тя не можа да отговори.

— Телефонът? Къде е?

Тя го разбра. В тъмните сенки, които пълзяха от далечните улични лампи, по очите й позна, че го разбра. Думите й едва се разбираха в риданията:

— Не е тук. Има контакт, без телефон.

— Какво? — Какво се мъчеше да му каже? Какъв контакт без телефон?

Нова експлозия от стъкла изпълни стаята, куршумът се заби на сантиметри от главите им в отсрещната стена. Изведнъж отвън се чу силен гърмеж за разлика от досегашните беззвучни изстрели, последва гърлен вик, но бързо го заглушиха. Чу се свистене на гуми по паважа, триене на метал в метал. Рев на гневен глас. Отвори се врата на кола, после бързо се хлопна.

— Кухнята — прошепна Филис, като посочи надясно в мрака.

— Телефонът ли е там? Къде?

— Оттук.

— Не ставай! — Питър запълзя като подплашено насекомо по пода. Усети кухненските плочки под себе си. Телефонът! Къде ли е? Опита се да приспособи очите си към тъмнината.

Опипа стените в паника. Кухненските телефони обикновено са на стената, шнуровете слизат спираловидно надолу… Ето го! Протегна нагоре ръка, свали го от поставката, постави слушалката на ухото си, сложи пръст в последната кухина на шайбата.

Телефонът беше изключен.

Разнесе се оглушителен грохот. Стъкло се раздроби в другия край на тъмната като рог кухня. Горната част на външната врата бе разкъртена. Една тухла полетя навътре. Стъклото бе разбито с тухла.

Тухла! Камината! Беше я видял отстрани на решетката. Сигурен бе! Ето решението! Това бе единственият им изход.

Питър запълзя на четири крака, хем лазеше, хем се влачеше по корем и се добра отново в тъмата на всекидневната. Филис се бе свила до кушетката, вцепенена от ужас.