Читаем Робинята полностью

по челото. Целувка, каквато баща дава на дъщеря си, когато я слага да си легне. Скот седеше

в креслото си за размисли — красива антика, тапицирана с виненочервено кадифе, сякаш

извадена от роман на Шарлот Бронте. Бях убедена, че креслото бе видяло доста гола кожа,

страст и тежко дишане. И затова го харесвах толкова много. Беше страхотна мебел за секс.

Бях обяздила Скот и коленете започваха да ме наболяват. Наместих се удобно в скута

му, като краката ми увиснаха от едната опора за ръце, а главата ми се отпусна удобно на

другата. Притиснах задните си части плътно към чатала на Скот, преди да се наетата.

— Къде е приятелят ти? — попита той.

— Не знам.

— Изглежда, че е истински задник.

Не отговорих. Приятелят ми не беше задник. Всъщност никой мъж никога не се бе

отнасял, с мен така добре като него. Но и двамата се отегчавахме взаимно.

Съсредоточих вниманието си върху високото тънко наргиле, поставено върху скрина.

Кървавочервено, украсено със сребърни японски йероглифи, гравирани отстрани. Не знаех

какво пише, но сигурно бе нещо за спокойствие или хармония. Подхождаше на прясната

червена боя по стените. И на червените копринени възглавници на леглото. На червените

мъниста, висящи от рамката на вратата. Всичко си подхождаше. Беше почти задушаващо.

— За какво мислиш? — наруши мълчанието Скот.

— Нищо — прошепнах.

— Не лъжи.

Зачудих се за момент. Замислих се за червеното, задушаването и за начина, по който се

чувствах с него.

— За живота — отговорих накрая.

— Какво за него?

— Не знам.

Той се наведе към мен, сякаш щеше да прошепне нещо в ухото ми. Вместо това обаче го

целуна, после бавно прокара език по външната му страна и захапа месестата част около

обицата ми. Отпусна се назад и усетих напрегнатия му поглед. Помислих, че се кани да каже

още нещо, затова се завъртях към него.

— Обичам начина, по който изглеждаш, когато се замислиш за нещо.

Скот и аз се запознахме на купон по случай Четвърти юли. Отидох там, за да се видя с

познати, с които не бях говорила от известно време. А те се оказаха най-близките приятели

на Скот. Беше до бара, където наливаше питиета. Той е от онзи тип мъже, които изглеждат

най-добре изморени и рошави. Загледах се в светлите му къдрици, които падаха върху челото

му всеки път, когато погледнеше надолу. Наблюдавах как розовите му устни се изкривяваха

леко настрани, когато търсеше определена бутилка. Бях хипнотизирана от тях. Изглеждаха

сякаш никога не биха могли да изрекат лъжа. Нито пък шега. Той вдигна очи и улови погледа

ми. Предложи ми да ми приготви питие.

— Какво ще пиеш? — попита.

— Диетична кола — отговорих. — Не пия алкохол.

— Браво на теб. Аз пък бих пийнал една водка с портокалов сок.

Усмихна се, наля ми колата и ми я подаде. Когато пръстите ни се докоснаха, мястото

между краката ми започна да пулсира. Не се разделихме през останалата част от нощта.

Говорихме си за всичко: за времето, за приема, за работата ни, за политика, за Господ.

Стояхме на хълма заедно и гледахме фойерверките над реката. След като шоуто приключи,

повечето хора си тръгнаха или се върнаха в къщата, за да продължат да пият. Ние останахме.

Легнахме на тревата и си поделихме цигара марихуана. Търсихме падащи звезди по небето.

Светлините от града озаряваха хоризонта. Сенките на дърветата около нас напомняха за една

от инсталациите на Уорхол 1. Ако не бяха блестящите звезди, гладкото черно небе лесно

можеше да бъде объркано с вода. От време на време шумът от минаваща наблизо кола или

смеховете от купона отекваха по тревата. Но спокойното ни дишане надделяваше в

нарушената тишина. След дълъг прекрасен момент мълчание Скот проговори:

— Било ни е писано да се запознаем тук и да сме заедно тази вечер.

Не можах да се сдържа и се завъртях настрани с лице към него. Усетих внезапен прилив

на страст. Той също се обърна към мен и обви ръце около кръста ми. Прокара бавно

горещата си ръка по гърба ми, първо по ризата, после — под нея. Когато ме целуна, ми се

стори, че топлината от тялото му се вля в моето. Сложих ръка на тила му и го придърпах към

себе си, за да го целуна. Езикът му беше като коприна в устата ми. Той го раздвижи около

моя. Беше идеално, като че ли бяхме репетирали преди. Скот погали корема ми и мускулите

ми се напрегнаха. Целунахме се още по-силно и той нежно стисна кожата ми. Плъзна ръка

под сутиена ми и започна да масажира гърдата ми. Задържах едната си ръка на тила му и

пъхнах другата под ризата му. Погалих лекото окосмяване под пъпа му и стиснах здраво

зърната му с палеца и показалеца си. Разбрах, че му хареса, защото от гърлото му изскочи

мек стон. Той бръкна под полата ми и стисна бедрото и после задника ми. Аз преместих

ласките си от гърдите към чатала му. Усетих коравата мощ под джинсите му. След като

разкопчах панталона му, обвих ръка около члена му, първо над боксерките, после — под тях.

Загалих го отдолу-нагоре и обратно. Дишането му се учести, а стоновете се усилиха. Той

последва примера ми и дръпна бикините ми настрани. Усетих прохладния вятър върху

влажната си кожа. Скот вкара пръстите си в мен, първо един, после два, накрая три.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Связанные долгом
Связанные долгом

Данте Босс Кавалларо. Его жена умерла четыре года назад. Находящемуся в шаге от того, чтобы стать самым молодым главой семьи в истории чикагской мафии, Данте нужна новая жена, и для этой роли была выбрана Валентина.Валентина тоже потеряла мужа, но ее первый брак всегда был лишь видимостью. В восемнадцать она согласилась выйти замуж за Антонио для того, чтобы скрыть правду: Антонио был геем и любил чужака. Даже после его смерти она хранила эту тайну. Не только для того, чтобы сберечь честь покойного, но и ради своей безопасности. Теперь же, когда ей придется выйти замуж за Данте, ее за́мок лжи под угрозой разрушения.Данте всего тридцать шесть, но его уже боятся и уважают в Синдикате, и он печально известен тем, что всегда добивается желаемого. Валентина в ужасе от первой брачной ночи, которая может раскрыть ее тайну, но опасения оказываются напрасными, когда Данте выказывает к ней полное равнодушие. Вскоре ее страх сменяется замешательством, а после и негодованием. Валентина устала от того, что ее игнорируют. Она полна решимости добиться внимания Данте и вызвать у него страсть, даже если не может получить его сердце, которое по-прежнему принадлежит его умершей жене.

Кора Рейли

Остросюжетные любовные романы / Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература