– Онзи демон хапе и ще те изяде. А даже и да го хванеш и измъкнеш навън, как ще го убиеш? Никой не може да го убие!
– Нищо не съм казвал за убиване – отвърна старецът. – Просто отдавна не сме си приказвали.
– Ха! Ха! Ха-ха-ха!
Високо над залива ветровете задухаха отривисто от морето. Шибнаха и завъртяха стария очукан ветропоказател, сякаш демонът не знаеше накъде да се обърне.
Внезапен порив го дръпна силно и с пронизителен писък ветропоказателят заяде и спря да се върти. Вятърът го заблъска, но десетилетия гниене и ръжда сякаш не бяха прекършили волята му и ветропоказателят само потръпна.
Като същество във вериги.
КРАЙ НА ДЕСЕТОТО И ПОСЛЕДНО СКАЗАНИЕ ОТ МАЛАЗАНСКА КНИГА НА МЪРТВИТЕ
[1] Gaunt Eye – Мрачно око. – Б.пр.
[2] Усмивката. – Б.пр.
[3] Къса ръка. – Б.пр.
[4] Nefarious bread – нечестив хляб. – Б.пр.