– Ключове. По дяволите! Ключове от кола. Как не сме ги видели досега? – Той знае отговора: всички са адски уморени, а в такова състояние човек пропуска много неща. – Мици, обади се на Джими Бърг, дежурния на пропуска. Сигурно още са при него. Събери униформени и ги прати да проверят всички коли на улицата. В неделя сутрин едва ли са много.
Мици грабва чашата с недопитото си кафе и излиза. На слизане към пропуска включва звука на телефона си и пуска съобщението от гласовата поща, което получи, докато бе на инструктажа:
– Мамо, Джейд е! Извинявай, че се развиках. Обичам те! Чао!
– И аз те обичам – извиква Амбър в силния шум, който се чува като фон. – И двете си прекарваме страхотно. Обичаме те!
Само толкова. Но повече не ѝ е нужно. Завладяна от емоции, Мици спира на стълбите. Слава богу, че е насред разследване за убийство –
148
СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА
В мрака Ник усеща, че нещо покрива устата му. Задушава го.
Обхванат от паника, той отваря очи. Един парамедик от Бърза помощ се е навел над него и притиска кислородна маска на устата му. Младежът се обръща и разменя със свой колега няколко думи на френски със странен акцент. После пак поглежда към Ник и казва на английски:
– Добре сте. Не мърдайте и всичко ще е наред.
Детективът осъзнава, че вече не е в колата. Навън е. Лежи на мократа, посивяла трева отстрани на пътя. С периферното си зрение вижда мигащи светлини, чува гласове, но не и бръмчене на коли. Или катастрофата е блокирала движението, или полицията е затворила магистралата. Той се опитва да се помести, но гърдите му са сякаш затиснати с наковалня.
– Стойте неподвижно.
Парамедикът притиска маската с една ръка, а с другата държи китката на Ник. Американецът се напряга да седне и блъсва другия мъж встрани. Силна болка пронизва гърдите му. Може би има счупено ребро. Той маха маската от лицето си.
– Какво стана с другите пътници? Добре ли са?
Медикът се опитва да го накара отново да легне.
– В момента ги преглеждат, както трябва да прегледаме и вас. Моля ви, не се движете.
Ник се опитва да се изправи.
– Хей, седнете! Не съм свършил.
– Напротив, свършихте.
Този път Ник успява да стане. Довлича се до семейство Брусар, които са седнали на задната стълбичка на една линейка. Едуар се опитва да се усмихне:
– Повече никога няма да ви давам да карате,
– Едва ли пак ще поискам. Спирачките съвсем отказаха. Натисках, натисках, и нищо не ставаше.
Урсула се държи за рамото, натъртено от предпазния колан.
– Голям късмет е, че оцеляхме – казва тя.
– Съжалявам – измърморва Ник, който се чувства виновен, защото в момента на катастрофата е бил зад волана. – Надявам се, че не сте пострадали тежко.
– Добре сме – уверява го Едуар. – Само натъртвания и синини. Хубаво е, че хората спряха да ни помогнат и линейката пристигна толкова бързо.
– Мисля, че онзи шофьор ги извика – добавя Урсула, като предпазливо завърта ръката си.
– Кой шофьор?
– Един човек ни помогна да излезем от колата. Каза, че трябва да се махаме по-бързо, в случай че се запали.
– Дори извади багажа ни. – Едуар кимва към банкета, където са наредени малките им дизайнерски куфари „Луи Вюитон“.
Ник вижда, че само неговият не е сред тях. Куфарът с ДНК профила и документите, които му даде ученият. Изчезнал е.
18 Приятелю (фр.) – б. пр.
149
ЛОС АНДЖЕЛИС
Във всяко разследване настъпва момент, когато не можеш да направиш нищо друго, освен да чакаш. Момент на затишие между усилената дейност и очакваните резултати.
Чакането обаче не се удава на Тайлър Картър. Той барабани нервно с пръсти по бюрото и още веднъж премисля всичко, което е направил. Мици изпрати униформени полицаи на улицата да намерят на коя кола ще паснат ключовете, намерени у заподозряния. Том Хикс взе проби от Избавителя и чаршафа му и сега провежда кръвни изследвания. Либович анализира пръстовите отпечатъци, въпреки че никой не очаква да открият съвпадение в полицейската база данни. Еймис проверява снимки на заподозряния от записите на охранителните камери със софтуер за лицево разпознаване, за да види дали не е регистриран за друго нарушение. Един от патрулите е изпратен да доведе приятелката на Ким Бас, Джени Харисън, за да проверят дали ще разпознае арестанта, а Дженкинс току-що завърши втория си преглед и трябва да изготви официален доклад за състоянието на пациента.
Мици е не по-малко нетърпелива от Картър. Вече мина обяд, а тя се чувства така, сякаш тъпчат на едно място. Ако зависеше от нея, този откачен вече щеше да преживява истински ад. Типично в стила на Картър е да изпипва нещата според закона до последната запетайка. Тя се опитва да овладее нетърпението си, сяда на бюрото и включва компютъра. В електронната ѝ кутия има десетина нови писма, едно от които е обещаният имейл от Сара Кени.