Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Сега ще извикам господин Свенсон.

С лека походка тя се отдалечава, следвайки ехото от гласа на шведа, нетърпелива да се възползва от повода да поговори с него.

– Виж я само! Как ѝ блестят очите. – Мици проследява асистентката с поглед. – Толкова е влюбена, че да ти стане жал.

– Мислех, че основната ти цел е всички около теб да са влюбени – намръщен измърморва Ник.

– Не всички. Само колегите ми тъпанари, които продължават да живеят в миналото.

17

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Двайсет и четири годишната Ема Варли поглежда в огледалото над напуканите, мръсни умивалници в служебната тоалетна. Както безброй други жени преди нея, тя въздъхва при мисълта колко ѝ се иска нещата да са различни.

Вглежда се в голямото колкото нокът рождено петно с форма на ягода по средата на лявата си буза – същото, което според майка ѝ прилича на сладка трапчинка, същото, заради което търпеше непрекъснати подигравки и сочене с пръст от гаднярите в училище. Ако някога започне да печели добре, ще си направи операция. Дотогава ще прави всичко възможно да го замаскира с евтин фон дьо тен и пудра.

Сега, веднъж излъгала се да погледне отражението си, Ема вижда цял куп други неща, които не харесва в себе си: например гъстата кестенява коса, която едва достигнала някаква прилична дължина, започва да се извива на дребни къдрици, и тъмнокафявите очи, толкова късогледи, че за да вижда, трябва да носи дразнещи контактни лещи или очила с дебели колкото греди стъкла. Как ѝ се иска носът ѝ да беше по-малък, брадичката – по-изразена, а бузите – по-слаби.

Дори отдръпването от огледалото не помага. Застанала по-назад, тя си припомня, че гърдите ѝ са твърде малки, ханшът – твърде широк, а краката – твърде къси. Баща ѝ казва, че външният вид не е всичко – но в Ел Ей това изобщо не е вярно. Момичетата в работата ѝ се присмиват, превръщат живота ѝ в ад. Такива са гаднярки, че тормозят дори управителя. Свалят го и му се подиграват, дразнят го, като заголват ту гърда, ту крак, нарочно го подпитват за приятелката му, каквато знаят, че няма и вероятно никога не е имал. Наричат го Чироза.

Ема излиза от тоалетната ядосана и потисната както винаги. С наведена глава и засрамено закривайки рожденото петно с ръка, тя тръгва към изхода, за да глътне малко свеж въздух.

– Хей, гледай къде вървиш!

Сблъскала се е с Чироза и е направила и неговия ден толкова скапан, колкото своя. Бутнала е чашата от ръката му и горещото кафе се е разляло върху панталона и обувките му и в момента той подскача като опарен котарак.

– О, боже! Извинявайте!

Тя хуква след него, взема чашата от лявата му ръка и намокрените с кафе листове хартия от дясната.

– Ето, имам кърпички. Много съжалявам! – Оставя нещата му и изважда пакет салфетки от чантичката си. – Каква поразия! Страшно...

Той ѝ обръща гръб и ядосано се отдалечава към мъжката тоалетна.

– Боже господи! – изсъсква Ема и тропва гневно с крак.

Готова е да се разпсува и да оскубе цялата си скапана коса, но това не ѝ е в характера. Не е възпитана така. Поема дълбоко въздух и се опитва да се успокои. Дори да я уволнят, чудо голямо. И без това работата не струва.

18

„АНТЕРОНЪС ФИЛМС”, КЪЛВЪР СИТИ

Когато Матиас Свенсон се появява, Мици веднага разбира защо Сара Кени и вероятно всяка друга жена на снимачната площадка, е влюбена в него. На около трийсет и пет, той има гъста като лъвска грива руса коса, висок е вероятно около метър и деветдесет и несъмнено е бил викингски воин в някой от предишните си животи. Студените му сини очи и невероятно белите му зъби издават потаен хищник – жесток звяр с примитивен нагон, който несъмнено редовно задоволява.

– Матиас – представя се Свенсон, с протегната воинска ръка и добре отработена холивудска усмивка. – Аз съм режисьорът.

– Мици Фалън, полиция на Лос Анджелис. – Ръката ѝ се изгубва в огромната му длан. – Това е партньорът ми, Ник Каракандес.

Ник само кимва.

Мици поглежда любопитно режисьора:

– От Европа ли сте, Матиас? Не мога да разпозная акцента ви.

Той се засмива:

– Повечето хора не могат. От Швеция съм, но името ми е немско. Означава „божи дар“. – Досеща се за мислите ѝ и добавя: – Не е избрано от суета. Родителите ми са ме кръстили така, защото майка ми е имала няколко неуспешни бременности. Била е доста възрастна, когато ме е родила.

Мици би могла да хлътне по този тип. О, да, ако имаше машина на времето да я върне в моминските ѝ години, в някоя хижа сред заснежените скандинавски планини, с мек килим пред бумтящата камина – как само щеше да хлътне! Тя поглежда Сара. Одобрителен поглед на по-голяма сестра. Солидарно женско съгласие да прави каквито иска глупости, пък после да му мисли.

– Опасявам се, че имам лоша новина за вас, господин Свенсон – намесва се Ник, нетърпелив да стигнат до истинската цел на посещението си. – Вашата сценаристка Тамара Джейкъбс е мъртва.

– Тами? – Свенсон изглежда искрено потресен. – Мъртва? Как?

– Тялото ѝ бе открито в океана, близо до Манхатън Бийч – допълва Мици.

– Боже мой!

– Знаете ли дали има близки приятели, роднини?

Свенсон се замисля за миг.