Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Мимолетната топлина на ноемврийския ден вече отминава, когато Ейми Чан се присъединява към растящия по численост полицейски екип в апартамента на Ким Бас.

Беше се надявала на уикенд без трупове, първия от три месеца, може би дори да довърши доклада за Мици и да мине да провери как се справя приятелката ѝ. Но не ѝ било писано. Тя спира пред занемарената жилищна сграда и облича белите си работни дрехи. Изважда куфарчето с инструменти от багажника, заключва колата и изпускайки облачета пара от устата, се приближава по алеята.

– Ейми Чан. Доктор Чан – представя се, като показва служебната си карта на новобранеца, записващ хората, които влизат и излизат от района на местопрестъплението.

– Добър ден, докторе – поздравява я той нахакано като старо куче и вдига трептящата найлонова лента, за да я пусне. – На втория етаж е. Разследващият детектив е лейтенант Картър и вече е там.

– Благодаря.

Симпатичен младеж. В наши дни добрите маниери са дефицит сред полицаите. Дано не ги изгуби твърде скоро.

Стълбите са пълни с други униформени, които сновят нагоре-надолу. Разпитват съседите и вероятно се мотаят малко повече от необходимото, за да се скатаят от други задачи в съботния следобед. Пред апартамента на Ким един фотограф снима подхода към етажа и стълбите. Двама криминалисти вземат отпечатъци от стените, парапета и ключа на лампата.

Мръсните напукани плочки на входа на апартамента вече са обработени и заснети, свалени са няколко десетки отпечатъци от мъжки и дамски обувки. Още следи са взети от килима и подовете във всички стаи. Както обикновено помещенията са осветени от ярки прожектори, които хвърлят чудовищно големи сенки навсякъде. Тайлър Картър се приближава веднага щом стройният силует на Ейми се присъединява към призрачния спектакъл върху стената на дневната.

– Доктор Чан, много се извинявам, че ви викаме в почивен ден.

– Приемам извинението. Къде е трупът?

– В спалнята. Много е тясно, затова я запечатах, докато дойдете.

– Благодаря.

Повечето полицаи са нетърпеливи да споделят мнението си пред съдебния патолог. От вратата започват да развиват теории как е умряла жертвата, какво е правила, каква е причината за смъртта и колко време е престояла на местопрестъплението. Не и Картър. Тайлър Картър не казва и думичка. Не споделя личното си мнение за случая, освен ако не го попитат.

Един поглед в спалнята е достатъчен на Ейми, за да прецени ситуацията. Вече шест пъти е ставала свидетел на една и съща сцена. Трупът е завит презглава с чаршаф или одеяло. Поредната жертва на Привидението.

114

ТОРИНО

Ник изругава мислено.

Тези два часа сън, които си позволиха двамата с Гория, струваха живота на двама души. Ако бяха отишли при Марио Сакони веднага след като се увериха, че Ерика Кракси е в безопасност, той щеше да е още жив, а случаят с Тамара Джейкъбс можеше да е по-близо до решаване. Сега му остава да потърси само още един човек, едно последно име, което научи от Ерика – най-добрия приятел на Сакони, Едуар Брусар, който в миналото е бил негов шеф, но сега работи на свободна практика. По молба на Сакони Роберто Кракси е превел няколко значителни суми директно по неговата сметка. Сигурно и той е замесен.

Докато шофира, Ник постоянно оглежда за полицейски коли всички ленти на магистралата. Не след дълго ще пуснат заповед за издирването му. Първата му спирка е странна. Със сигурност не е нещо, което човек би очаквал от беглец. През блекберито Ник влиза в интернет и намира куриерска фирма в близост до летището, която приема експресни пратки за Лос Анджелис. Взема опаковъчни материали от тях, увива парчето от огледалото на Сакони във фолио на балончета и отделно – медальона от Ерика. Много добре осъзна значението на този предмет още когато тя му го даваше. Въпреки че не каза нищо на Гория, Ник се досети, че медальонът не е просто образ на свети Христофор за късмет.

Пише кратка бележка, слага плика със снимките, които подозира, че са били пипани в хотелската му стая, запечатва колета и плаща с кредитната си карта. За всеки случай дава на служителя още двайсет евро и получава уверението му, че малката пратка ще отлети с първия самолет.

Преди да си тръгне, влиза в тоалетната и се измива. Предстои му дълго пътуване. Той се поглежда в огледалото, докато бърше лицето си със салфетка. Ако нещата се объркат, това може да е последният път, когато вижда отражението си.

115

ЛОС АНДЖЕЛИС

Старият зелен училищен автобус потегля и Мици още маха смутена след него и заминаващите момичета, когато ѝ се обажда Картър, за да ѝ каже, че са намерили нов труп.