Само напред

— Шибан Исусе — повторих. Това бе единственото подходящо нещо, което можех да кажа. Щях да продължа да го повтарям с дни, ако Джи не бе сменил темата. Той изведнъж се ухили и разтърси ръката на брат си.

— Йеа, алкохол. По-добре да измислиш по-свястно обяснение от това.

Крайно изплашено дребно човече на около седемдесет се появи иззад сенките с поднос. Носеше кана алкохол и няколко чаши. Безшумно остави подноса на масичката и изчезна отново.

— Снед — казах аз, докато Фид ни наливаше по чаша. — Можеше да ни избиеш всички.

— О, глупости — засмя се Снед. — Те изобщо не трябваше да се бият с вас. Веднага щом чух кой идва, казах на всички да бягат за тяхно добро. Познавам само един човек по-страшен от мен. И това е Джи. Между другото, много ви благодаря: от две седмици събирах тази банда. Вие я пометохте за пет минути. Наздраве.

— Наздраве за теб, копеле — каза Джи и отпихме.

Тук може би трябва да ви разкажа за Снед, по-малкия брат на Джи. Като изключим факта, че псува малко по-малко и има зелени числа по челото, той много прилича на Джи. Познавам Снед от времето, когато бях в Обърни се. Тогава с Джи работехме заедно. Не го бях виждал от осем години и не вярвах да го срещна отново.

Снед има числа на челото, защото е осъден на смърт. Само заради емоцията една нощ бе навлязъл в Стабилния Квартал и за нещастие бе заловен. Стабилния е един от Кварталите, абсолютно изолирани от външния свят. Никой не може да влиза или излиза оттам. Не се допуска никаква информация отвън. Жителите нямат и представа какво съществува извън техния свят.

Властите на Стабилния не се шегуват. Наказанието за нападение в техния Квартал е ДНК смърт. ДНК-то на престъпника се променя така, че тялото му умира точно една година след датата на присъдата. Всички физически функции спират и химикалите, които съставят тялото, се разединяват. Доста срещан метод на екзекуция в цивилизованите Квартали. На дисплей върху челото на осъдения подробно се изписва под форма на дигитални номера колко още му остава. Някои смятат, че това не е необходимо и е кръвожадно, но често числата им помагат в ресторантите. Сервитьорите виждат, че не им остава много и бързо ги обслужват. Особено последната седмица, когато числата примигват непрекъснато в яркочервено.

Освен това можеш да разбереш колко е часът като погледнеш в огледалото. Това е полезно, ако не обичаш да носиш часовник.

— Не трябваше ли да си мъртъв вече? — запитах Снед.

— Йеа — засмя се той. — Но ти ме познаваш. Измислил съм го. Открих как да рестартирам часовника. В края на всяка година получавам още една. Винаги е напрегнато, когато числата намалеят до 00:00:00:01, но засега системата работи.

— Джи знаеше ли, че си все още жив?

— Йеа — изломоти Джи, — но се опитвах да забравя. Какво, по дяволите, правиш тук, Снед? И за какво ти е банда?

— Доскуча ми — отговори той. — Мислех да се сдружим за известно време.

— С мен?

— Йеа. Не желаех да съм в тежест. Исках да помогна с нещо. А сега ти ги уби всичките.

— Снед — запитах го аз, — има ли нещо друго освен бандата, с което смяташе да помогнеш?

— Какво искаш да кажеш?

— Старк търси някого — отговори Джи и си сипа още алкохол. Старецът се суетеше наоколо. Сипа и на бодигардовете.

— Един Действащ — Окланд, е бил отвлечен — погледнах Снед в очите. — АИЦ смята, че бандата е някъде в Червения.

— Не — Снед поклати глава. — Като начало, не съм аз. Направих доста проучвания последните няколко седмици, докато търсех местенце в Квартала да се установя. Разбрах в кого е силата. Единствената банда, която може да има и то само половин пръст в тази работа, е бандата на брат ми.

— Няма ли тук някой от Обърни Се? — запитах озадачен.

— Само ние двамата.

— Майната му. Тогава той не е тук.

— Не. Но чух нещо, което може да ви заинтересува.

— Какво?

Снед погледна брат си.

— Кажи му всичко, което знаеш — кимна Джи. — Това е проблем на Старк.

— О’кей. — Снед си взе парче ароматно пиле от чинията, която старецът поднасяше. Аз пропуснах пилето, но изпих още една чаша авокадо. — Всъщност не е нещо особено. Чух, че е пристигнал някой от Центъра преди броени дни. Не знам кой го е довлякъл: това не ми казаха.

— Как си разбрал? — ядоса се Джи. — Аз поразпитах и нищо не научих.

— Хм, ами точно затова — подхвърли доволно Снед. — Аз не съм разпитвал. Слухът сам дойде при мен. Който и да го е отвлякъл, търси мен. Опитали са първо в Обърни Се, после някой ме видял тук.

Джи се засмя:

— И какво ще искат от теб?

— Ами и аз това се зачудих. Ако търсеха най-силния мъж, щяха да дойдат при теб. Направо при теб. Но явно не търсят нищо подобно. Те искат нещо, което аз мога да им дам.

— И какво е то? — запитах аз, но вече и сам знаех отговора.

— Мисля, че искат да разберат как се влиза в Стабилния Квартал.

* * *