Само напред

— Не можете. Те са силни и няма да спрат. Не знаете с кого си имате работа.

— Нито пък те — ожесточи се Зенда и кимна към мен. Това погали самочувствието ми. Постарах се да изглеждам достойно за оказаното доверие, но силата ми не е в мимиката, а и не очаквах да го впечатля, все още не. Окланд ни гледа мрачно известно време, после поклати глава.

* * *

След малко Действащия се отпусна от топлината и сигурността на апартамента и заспа на канапето. Ние със Зенда тихичко се измъкнахме в кухнята да не му пречим. Поръчах пица по видеофона. Телефонистката се стъписа от количеството, което поръчах, но накрая успях да я убедя, че говоря сериозно.

— Какво ще стане сега, Старк? — попита ме тихичко Зенда като свърших.

— Трябва да се върнеш в Центъра — казах аз — и да вземеш буболечката със себе си.

Тя помръкна, но не възрази. В подобни случаи винаги се вслушва в думите ми. Е, почти винаги.

— Трябва да я върнеш на мястото, откъдето си я взела и да се надяваш, че никой не е проверявал междувременно.

— Ами ако са проверили?

— Бъди хитра. Кажи, че си го намерила и си го проверила.

— Какво? Разумно ли е?

— Каквото и друго да кажеш, няма да е убедително. Само не казвай, че си ме виждала, нито дори, че си ме чувала. Това е първото нещо, заради което те шпионират. Департаментът по Сигурността трябва да може да ти каже дали някой е влизал в офиса ти. Ако е влизал някой като Дарв, върви право при г-н В и докладвай за буболечката. Запомни: ти не знаеш нищо, не си виждала нито мен, нито Окланд. Това е най-уместното нещо, което можеш да направиш. Той ще се престори, че нищо не знае за това, ще се извини и следващия път ще бъдат по-внимателни.

— Добре. И какво ще правя после?

— Ще се стегнеш, ще си вършиш работата и ще се преструваш, че нямаш вести от мен. Ще се свържа с теб веднага щом мога.

— Къде ще ходиш?

Погледнах я дълго и мълчаливо. Тя ме разбра. Кимнах.

— Чудя се — започна… — Има Нещо Друго все пак. Дали той го знае?

— Не мисля — отговорих й аз. — Той го смята само за лош сън. И няма причини да мисли по друг начин. Но виждаш го как изглежда. Трябва да разбера. Окланд няма да може да се справи сам.

— Бъди внимателен, Старк.

— Обещавам. Още нещо. Звънни на Джи преди да се прибереш и му кажи къде отивам.

— Ще си спомни ли коя съм?

— Той помни.

В този момент чухме писък от всекидневната. Отворих вратата. Окланд се мяташе в съня си. Лицето му бе зачервено, дишаше тежко и на пресекулки. Побързах да го събудя. Някой позвъни долу на входната врата и Зенда натисна копчето да пусне момичето с пицата. Разтърсих Окланд няколко пъти, преди да се събуди. Той подскочи с широко отворени очи. Пелтечеше нещо неразбрано. Отново го сръгах. Този път очите му ме фокусираха, ужасени и призрачни.

— Къде беше? — попитах го бързо. Действащия само фъфлеше и заекваше. Отново го раздрусах, този път по-силно. — Това е третият въпрос. Важно е. Къде? Какво сънуваше?

— Аз… в джунгла. Бях в джунгла.

— Сам ли беше или с още някой? Хайде, мисли!

— Не, аз, не, сам бях. — Целият трепереше. Ръцете му пулсираха от страх, но аз продължих. Налагаше се.

— Сигурен ли си? Мисли!

— Да, но… — главата му се разтресе. Още малко и щеше да се разплаче. Не беше лесно. Ударих го леко по лицето. Зенда не се намеси. Тя бе наясно, че знам какво правя.

— Но какво?

Едва си пое дъх.

Някой идваше.

Позвъни се. Кимнах на Зенда. Тя отвори много предпазливо. Момичето с пицата влезе, хвърли незаинтересован поглед към Окланд и мен и се насочи право към кухнята. Зенда дойде и приседна до нас. Опита се да успокои Действащия. Не знам какво им има на жените, но те умеят това. Знаят технологията. Дори и в днешно време, когато никой повече не се интересува от разликите между мъжете и жените, когато жени работят повече от мъжете, когато половете не се борят помежду си, както едно време, дори и сега има разлики между нас. Мъжете и жените не са еднакви. Съжалявам, но е истина. Окланд още не се бе успокоил напълно, когато наостри слух към кухнята, откъдето се чуваше приятно тракане на прибори.

— Кой е там? — запита мрачно той.

— Момичето с пицата — обясних аз. — Идват и ти готвят в собствената ядрена фурна. Става за минута и има фантастичен вкус. Ще си хапнеш доста от пицата, защото веднага след това с теб отиваме на едно място.

— Къде? — попита жално той, но аз не успях да отговоря, защото точно в този момент експлозия разтърси кухнята и тя се разпиля на милиони парчета.

Десет

Странно нещо са експлозиите. Знаете, че звукът прилича на глухо сгромолясване, последвано от свистене на отломки и дрънчене на счупено стъкло. Но има само една дума, която обединява всички тези шумове.

Грохот.

* * *

Това си беше дори нещо повече от грохот. Последваха напрегнати мигове. Зенда се строполи върху мен, аз самият се прострях на канапето върху Окланд, целият покрит с парчета зидария и искряща видеостена.

— Майната му — изкрещях интелигентно и се изправих, когато ми се стори безопасно. — По дяволите! — огледах се бързо за Зенда. Тя беше добре, на няколко крачки от мен. — Остани с него. По дяволите, къде е Спенгъл? Къде е котаракът?