Само напред

Бодигардовете му седнаха на съседната маса. Наблюдаваха всяко мое движение. Джи можеше да ги убие и двамата без много труд. Винаги съм ги смятал за безполезни, но предполагам, че има някакъв протокол в това да бъдеш шеф на банда побъркани.

Джи махна към бара и преди да свали ръката си, кана с алкохол стоеше вече на масата. Той кимна към сцената:

— Какво мислиш за шоуто?

— Отвратително — кимнах одобрително. — Гениално отвратително.

— Йеа — изръмжа доволно той. — Затова са обучени. — Той не се шегуваше: наистина беше така. Червения не е най-любимият Квартал на жените. Забелязах, че както обикновено всички момичета имат гъсти черни коси. Джи ги умее тези работи.

Дрънкахме общи приказки известно време. Говорих за последните месеци, споменах няколко общи познати, които бях видял. Джи ми каза, че земята му се е увеличила с още половин миля на север. Това обясняваше защо барът му продължава да съществува. Подробно описа няколко особено ужасни успешни акции и използва „да ти го начукам“ само четиристотин пъти.

— Така — накрая отново махна с ръка и получи друга кана. — Какво по дяволите искаш? Имам предвид какво друго освен да се порадваш на лицето ми? Готини панталони, между другото.

— Благодаря. Две неща — аз се наведох над масата и понижих глас за всеки случай. — Трябва да намеря този. Казва се Окланд. Хората, които го търсят, смятат, че може да е някъде тук.

— Действащ?

— Йеа, и не е просто един стар елегантен задник, който върши всичко. Този е златно момче.

— Какво тогава търси тук, да му го начукам?

— Това не знам. Дори не съм сигурен, че е тук. Всичко, което знам е, че не е в Центъра. АИЦ предполага, че е бил отвлечен и скрит някъде в Червения: мисля, че това е първото логично нещо, което им е хрумнало.

Облегнах се и отпих от чашата. Джи знаеше какво питам. Нямаше нужда да му обяснявам. Още една двойка момичета се присъедини към другите изпотени и отрудени артисти на сцената и ги напика. Това е развлечение в Червения.

— Не.

Кимнах и запалих друга цигара. Мисля, че забравих да ви кажа — току-що бях изпушил една. Добре пуша. Свърших, загасих я и запалих още една. Използвайте въображението си.

— Предполагам, че не.

— Ще се ослушам за него. Все още ли си в Цветния?

— Йеа.

— Ще ти пратя съобщение, ако чуя нещо. Но не си мисли, че ще се случи.

— И през ум не ми минава. Не мисля, че в Червения съществува банда, достатъчно силна да отвлече един Действащ направо от Центъра. Трябва да е някой друг, може би отбор от Обърни се или от другаде. Но би могло да го държат някъде тук.

— Какво друго?

— Имам нужда от пистолет. Изгубих моя.

Джи изръмжа и махна към единия бодигард. Биваше си го в махането: нямаше нужда бодигардът да идва, за да разбере какво се иска от него. Той просто изчезна някъде.

— Благодаря.

— Няма проблем. Ще ми оставиш ли куба?

— Не мога. Зенда ще ме убие.

— Все още ли работиш за нея?

Натиснах куба, извадих цветен образ на Окланд и го подадох на Джи.

— Познаваш ме. Работя за всеки.

— Особено за нея.

— Особено за нея.

* * *

Върнах се късно в апартамента си. Не беше разрешено да посещаваш Центъра два пъти на ден. Затова трябваше да мина по обиколния път, през други два Квартала. Имах късмет, че Джи, хитрата стара лисица, притежаваше няколко Оръжия Негаторц и успях да получа пистолет, неуловим за детекторите.

Пистолет, наистина — Джи ми даде пистолет, такова оръжие си бях избрал. И Фърт към него като премия. Фърт е удобно лазерно оръдие, което се раздвоява и се използва и като нож. Пистолетът просто изстрелва енергийни куршуми. Жесток, но ефективен. Сам генерира куршумите и няма нужда да го зареждаш. Това е спасявало живота ми единайсет пъти. Този беше удобен и много приличаше на предишния, който загубих при последната си работа. Още не съм ви разказвал за нея. Обсъдихме с Джи каква е равносметката на услугите ни над още няколко кани алкохол. По това време вече бяхме доста пияни, но в края на краищата се оказа, че той ми дължи още една услуга.

Седнах с кана кафе Джахаван. Всяка капка от него бе програмирана да обстрелва алкохолните молекули в кръвта. Замислих се какво ще правя по-нататък. Засега нямах с какво да продължа. Бях разбрал, че Джи не е замесен в похищението на Окланд, но аз и преди си го знаех. Единственото нещо, което искаше Джи, бе да завземе колкото може повече от Червения. Да живее колкото може повече и да убива колкото може повече хора. Беше обикновен мъж с обикновени нужди.

Похитителите на Окланд бяха много по-сложни. Едва ли им трябваха пари, защото Центъра нямаше такива. Но не вярвам да са го направили и само за майтап. Трябваше да искат нещо, което само Центъра може да даде. Беше важно да разбера какво е. Отбелязах това като записка в умствения си файл. Умствените ми записки се различават от умствените ми бележки. Винаги правя нещо по тях. Те са записани и си ги чета. Например: