Счупеното колело

Чу — „държава“; тук име на игра на карти, основаваща се на държавната политика на Чун Куо.

Чу — запад.

Чун — порцеланова чаша за ча, обикновено с капаче.

Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.

Шан — юг.

Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиан шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.

Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. В един юан има сто фен (цента).

Юе лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)

Ян — „мъжкият принцип“ на китайската космология, който заедно със своята допълваща го противоположност, женския ин, образува тай чи, произлизащ от самата Първичност.

Благодарности

Още веднъж трябва да благодаря на всички онези, които четоха и критикуваха частите на „СЧУПЕНОТО КОЛЕЛО“ по време на дългото му раждане. На редакторите ми — Ник Сейърс, Брайън Дефиоре, Джон Пиърс и Алиса Даймънд — за търпението им, както и за ентусиазма им; на приятелите ми от писателския блок: Крие Еванс, Дейвид Гарнет, Роб Холдсток, Гари Килуърт, Боби Ламинг и Лиза Тътъл; на Анди Сойер за „външната гледна точка“, когато беше най-необходима, и както винаги на верния ми помощник и първи критик Брайън Грифин, задето ме държеше в правия път.

Благодаря и на Роб Картър, Ричи Смит, Пол Буги, Майк Кобли, Линда Шонеси, Сюзан и момичетата (Джесика, Ейми и малката Джорджия) и на И. и лунатиците (от Кентърбъри), които поддържаха духа ми по време на дългото, самотно писане на това. И на „баба и дядо“ Дейзи и Пърси Аудот, че помагаха, когато нещата не вървяха… и че правеха чая!

И накрая благодаря на „Магма“, „Ай кю“ и „Кардиакс“ за аудиоосигуряването на това нещо.