Сенки

— Мисля, че трябва да уведомим роднините му — започна Довър. Хилди незабавно кимна.

— Аз ще се погрижа за това. Цялото му досие е в Академията, а и Чет и Джанет работят… работеха… в университета. Разбира се, ще сторя всичко необходимо, но… — Умишлено не довърши изречението, като искаше сам Довър да вземе окончателното решение.

Така нямаше да я упрекват, че просто е дошла в къщата, взела е Джеф и си е тръгнала.

Полицаят взе решение. Достатъчно му бе да бие пътя дотук и да съобщава на едно дванадесетгодишно дете, че родителите му са мъртви, без дори да е уведомил родителите на загиналите. Щом станеше дума за деца, Довър никога не знаеше как да постъпи. За прекарания половин час и дума не отрони с момчето. Поне тази жена знаеше как да се оправя с деца и познаваше Джеф.

Ако успеете да ги уведомите, вероятно и родителите им ще го приемат по-лесно — съгласи се той.

— Не ще и дума, ако има баба или нещо такова. Имам предвид, че ако няма, можем да позвъним на социалната служба и да му намерим къде да го подслоним.

— Не мисля, че ще се наложи — каза му тя.

— Според мен и Чет, и Джанет имат семейства в града и още тази сутрин ще се свържа е тях. Мисля, че не бива да безпокоим социалните служби.

— Трябва да чуем и мнението на семейството — отвърна уклончиво Довър, — и се боя, че трябва да ви помоля за някакъв документ за самоличност. Не че не вярвам коя сте, но…

— Разбира се. — Хилди заровичка в дълбоката си чанта, която преди минути остави на стола, като прекосяваше хола.

— Довър хвърли бегъл поглед както на шофьорската й книжка, така и на университетския й пропуск, после й ги върна.

— Нали мога да се свържа с вас на същия номер, на който ви намерих тази сутрин?

— Или чрез централата на университета — отвърна тя.

— Така е по-лесно да ме откриете денем. Другият номер е в апартамента ми в Академията. Там съм главна възпитателка.

Пет минути по-късно тя и Джеф се качиха на колата и се отправиха обратно към Академията. Повече от минута не отрониха нито дума. После Хилди проговори:

— Съжалявам за родителите ти, Джеф. Знам колко трудно ще ти бъде.

— За миг й се стори, че Джеф изобщо не я чува, после той се извърна и я погледна в очите.

— Сега вече д-р Енджърсол няма как да не ми позволи да отида при Адам — каза той.

— Ако полицията разбере какво съм направил, сигурно ще ме арестуват, нали?

Жената стисна по-здраво волана и нищо не каза.

* * *

Близо половин час Джеф се чудеше на машинарията, скрита зад стената от циментови блокове. Когато отвори вратата и запали лампата, веднага разбра, че е открил това, което търси.

Към пода бяха завинтени два големи мотора, всеки съоръжен със скрипец.

Един от моторите бе стар, пиринчената му кутия бе почерняла от грес, през красиво инкрустираната вентилационна решетка ясно се виждаха медните намотки на бобините.

Вторият обаче изглеждаше доста по-нов. И въпреки това на Джош не му убягнаха следите от предишния мотор, които съвсем ясно си личаха около по-малката основата на по-съвременния електромотор. Дали се е развалил един от старите мотори? Но щом е така, защо веднага не ги бяха сменили и двата?

Продължаваше да се пита, докато оглеждаше двата скрипеца с навито по-дебело от показалеца на Джош въже.

На скрипеца, свързан със стария мотор, около барабана бяха навити само няколко намотки.

Същото важеше и за скрипеца, прикрепен с новия мотор. Но самият скрипец бе много по-голям, макар и кабелът да бе със същия диаметър.

Джош проследи кабелите, които тръгваха от скрипците и се навиваха на тежки макари, хванати с болтове за циментовия под, после прекосяваха самия под и се намотаваха на още две ролки. Оттам кабелите отиваха право нагоре, изчезваха в шахтите-близнаци, които, изглежда, минаваха през стените на дома.

Наум си ги представи да продължават нагоре през стената до другите две ролки, които ги връщаха обратно до шахтата посред мазето. Последните две ролки трябваше да се намират точно над самите две шахти.

Само миг му трябваше на Джош, за да разбере кой мотор за кой асансьор е.

Старият мотор, свързан с по-малкия от двата скрипеца, сигурно движеше пиринчената клетка, която виждаше всеки ден и която знаеше, че в момента седи на партера и повечето от кабела й бе намотан на скрипеца.

Което значеше, че новият мотор с много по-големия му скрипец задвижваше тайния асансьор. Но и неговият скрипец бе почти празен, което значеше, че втората кабина, подобно на първата, се намираше чак долу. Но колко ли по-надолу от другата?

Огледа стените на помещението и само след секунда откри ограничителите на двата асансьора.

Както и самите електромотори, единият от ограничителите изглеждаше, сякаш не бе пипан, откакто е построена къщата.

Но ограничителят, прикрепен към втория мотор, бе новичък като самия мотор. А от черната му кутия, успоредна на навития метален електрически проводник, излизаше пластмасова тръба, която се разклоняваше от голямата тръба, прикрепена към асансьорната шахта. Значи тайният асансьор се контролираше от компютър.