Сенки

— Нека и аз видя, моля ви? — рече Джош и посбута Джеф Олдрич и Брад Хиншоу, за да се намести между тях и да зърне отблизо какво прави доктор Енджърсол. По време на закуската не бе престанал да търси Ейми с надеждата, че след като снощи бе заспал на стола, тя като по чудо може да се е върнала в Академията. Когато не откри и следа от нея, едва се удържа след закуска да не отиде в кабинета на Хилди Креймър и да разбере дали няма новини за приятелката му. Но после промени решението си, защото бе съвсем сигурен, че веднъж заговори ли за Ейми, като нищо ще вземе да изтърси и за случилото се в мазето снощи, когато отиде да я търси. А единственият човек, с когото би споделил за странните шумове, които бе чул край бетонната шахта, продължаваща сякаш и под приземния етаж, бе Стив Конърс.

За миг му мина през ум да избяга от семинара на доктор Енджърсол и да отиде да го потърси, но накрая реши да изчака да мине и часът по английски.

Сега обаче му се искаше да бе избягал от специалния семинар. Тази сутрин щяха да продължат вчерашните експерименти с котката.

Тя бе в безсъзнание и част от черепа й беше изрязана, за да й се вижда мозъкът. Докато се взираше в покритата с гънки маса, намираща се в черепа на животното, Джош се опитваше да внимава в думите на доктор Енджърсол, но все си мислеше за Ейми и за вчерашния й протест.

Ако бе дошла и тази сутрин, сигурно вече щеше да е напуснала. Докато той им обясняваше с какво ще се занимават днес и Джош не бе сигурен, че ще остане.

— Сега ще започнем да изследваме отделните дялове на мозъка — бе обяснил директорът.

— Котката, както виждате, в момента е в безсъзнание, но след малко ще я събудим. Първо обаче ще трябва да я обездвижим не само за да не нарани някой от вас, но и за да не се самонарани.

Внимателно, с помощта на Джеф Олдрич, Енджърсол привърза четирите крака и тялото й за дървената дъска върху масата с найлонови превръзки, предвидени точно за тази цел. Когато свърши, дори главата на котката бе неподвижна.

— Както повечето от вас вече знаят — продължи Енджърсол — голяма част от мозъка на котката служи за координация на телесните й функции и реакция на външни дразнители. Тази сутрин ще се постараем да определим тези дялове на мозъка и ще извадим от строя някои от тях. Искам да ви уверя — рече той и погледът му се спря върху Джош, сякаш знаеше какво става в ума на момчето — че тя няма да усети нищо. Самият мозък не притежава сетива за болка и докато изваждам от строя някои области от него, няма да причиня на животното сериозни страдания. Несъмнено то ще усети някакви псевдодразнения, но това е всичко.

Джош се намуси. Нали котката пак щеше да я боли, независимо дали дразнителите са фалшиви или не? Преди да успее да попита, Енджърсол вече бе започнал.

Заби игла във вената на лявото предно краче на животинчето, натисна буталото на спринцовката и няколко секунди по-късно котката се размърда. После съвсем се събуди и се изопна, като разбра, че не може да се движи.

За миг оказа съпротива, но после, сякаш усетило, че няма отърваване от оковите, се отпусна в тях и присви очи, изучавайки лицата на струпалите се около масата момчета.

— Както виждате, сега котката е съвсем будна и реагира на различни дразнители. — Енджърсол размаха ръка пред очите в и тя се опита да извърне глава.

После щракна с пръсти до едното й ухо. Тялото на котето се напрегна в опит да се извърне към звука.

Когато директорът докосна връхчето на едно от ушите му със сондата в ръката си, ухото инстинктивно трепна, сякаш прогонваше нахална муха.

След като им демонстрира как реагира котката на най-различни дразнители, започна и същинската работа. С помощта на лазерна сонда, направлявана от компютър, той фокусира инструмента върху определена точка в мозъчната кора на животното.

— Първо ще премахна частта от мозъка, която реагира на визуални дразнители — обясни.

— А от вас искам да наблюдавате внимателно котката. Ако забележите следи от болка, веднага ми съобщете.

Джош не сваляше очи от котката. Компютърът нагласи сондата с точност по-малка от милиметър и най-сетне Енджърсол пусна лазера. На пръв поглед не се случи нищо.

— Готово ли е? — попита някой.

— Не стана ли? Енджърсол се усмихна.

— Защо не махнеш с ръка пред очите на котката? Момчето изпълни. Реакция не последва.

Директорът пренасочи лазера и отново го пусна. Сега котката не само ослепя, но и оглуша.

И въпреки всичко, доколкото Джош видя, изобщо нямаше и следа от болка. Наистина, секунди след като извадиха от строя зрението й, тя, изглежда, реши, че е време за сън и затвори очи. Но когато някой се пресегна и я докосна, котката веднага отвори очи и ги размърда, сякаш въпреки слепотата си се опитваше да види.

Енджърсол продължи да работи и след половин час свали превръзките от краката, тялото и главата й.