СЕНКИТЕ

След моментна пауза доктор Джейн кимна... и битката беше спечелена.

Войната обаче... там нещата бяха съвсем различни.

- Добре съм - заяви Селена, докато ставаше от масата за прегледи. - ОДистцша, съвсем добре.

- Ела да тб видя, ако се повтори, окей?

- Абсолютно. - Тя им се усмихна. - Обещавам.

Докато излизаше от стаята, си помисли, че навярно би трябвало да се почувства неудобно, задето беше излъгала. Само че вече не разполагаше с лукса, наречен съвест. Надбягваше се със смъртта и нищо, нито онези, които ценеше... нито мъжът, когото обичаше... можеха да й попречат.

За Селена оцеляването, ако изобщо можеше да се нарече така, беше самотно начинание.

* * *

Обратно в „сЕнКи“, Трез трябваше да изкашля ларинкса си на мястото му, преди да се надигне и да седне. Едно не можеше да му се отрече на Вишъс - определено го биваше в доминирането.

Много ясно.

Това обаче не беше особено важно точно сега, защото положението в ъгъла започваше да става напечено. В потъналата в сумрак стая за секс Рейдж се беше свил на кълбо, затворил очи, а дишането му бе толкова ритмично, че той или се хипнотизираше сам, или беше в кома.

- Какво прави? - попита Трез.

- Опитва се да не се превърне в чудовище.

Веждите на Трез подскочиха.

- В буквалния смисъл ли?

- Годзила. Само че лилава.

- Исусе... Мислех, че е само мълва.

- Не.

Стиснал един кинжал, Ви замахна и с едно бързо движение се разправи с убиеца, пронизвайки празните му гърди. За втори път тази нощ мястото бе обляно от ярка светлина, засияла за миг, преди да угасне, отнасяйки със себе си по-голямата част от вонящите останки. Не заличи мазното петно на пода, но стаите за секс имаха канал в средата, както и маркуч, дискретно монтиран под пейката.

И хората оставяха бъркотия след себе си.

- Значи, си се обвързал, а? - подхвърли Ви, докато присядаше, без да откъсва поглед от своя брат, като вълк, бдящ над ранен другар от глутницата си.

- Извинявай, какво?

- Селена. Обвързал си се с нея.

Трез изруга и разтърка лицето си.

- А, не. Не и наистина.

- Някой много мъдър веднъж ми каза: лъжи всеки, когото искаш, но не и себе си.

- Виж, не знам...

- Значи, затова толкова често отсъстваш от къщата?

За миг Трез се поколеба дали да не продължи да лъже, но каква полза? Току-що беше нападнал вампир, когото уважаваше и който бе изцяло влюбен в собствената си жена, само защото беше взел кръвта (и нищо друго) на една Избраница, обучена да прави именно това.

И това ако не го белязваше като обвързан.

- Просто... - Трез поклати глава. - Мамка му. Е, добре, обвързах се... и не мога да съм наблизо, докато тя ви храни. Искам да кажа, знам, че е необходимо и че не стига по-далеч от храненето, и дрън, дрън, дрън. Само че е прекалено опасно. Току-виж пак съм... - Той кимна към Рейдж.

- Тя ли не те иска? Знам, че не е заради Фюри. Той адски те уважава.

О, да, между него и Примейла, който отговаряше за Избраниците, всичко беше наред. За съжаление, проблемът не беше там.

- Просто няма да се получи.

- Защо?

- Може ли да се върнем на въпроса какво прави дрогата на Асейл у един лесър?

- Не се засягай, обаче току-що ти направих огромна услуга, като не превърнах югуларната ти вена в отводнителен канал. Не мислиш ли, че ми дължиш поне малко откровеност?

Трез сведе поглед към ръцете си и разпери пръсти.

- Дори и да не бях спал със стотици човешки жени, едва ли бих могъл да се нарека свободен мъж.

- Рив каза, че дългът ти към него е напълно изплатен.

- Връзката, която ме ограничава, не е с него.

- Е, кой те държи на каишка тогава?

- Моята кралица.

Ви подсвирна ниско и продължително.

- Как по-точно?

Странно бе, че бе прекарал толкова много време с Братството, без да им каже нито дума за меча, който висеше над главата му. Но разбира се,'’много дълго самият той се бе преструвал, че мечът не съществува.

- От мен се очаква да я даря с наследник за престола.

- И кога се случи това?

- При раждането. Моето.

Ви се намръщи.

- Кралицата знае ли къде си?

- Аха.

- Трябвало е да ни съобщиш за това, преди да се пренесеш при нас. Не казвам, че нямаше да те приемем, но твоите хора са доста придирчиви по отношение на това, с кого си общуват. Имаме си достатъчно проблеми и без дипломатически недоразумения със с’хийб.

- Възможно е присъдата ми да бъде отменена. - Телефонът в джоба на ризата му започна да вибрира и той го изключи, без дори да погледне кой е. - Сега съм на неутрална предавка. Предстои ми или да се сблъскам челно с камион, или да отбия и да се спася.

- Селена знае ли за това?

- Само част.

Братът наклони глава.

- Е, ти си този, който трябва да й каже. Що се отнася до Рот обаче, не мога да ти обещая същото.

- Много скоро. Ще го разбера много скоро, кралицата трябва да роди всеки момент.

- Нямам никакви тайни от моя крал.

Телефонът на Трез отново се обади и той отново го накара да замълчи.

- Просто му кажи, че заровете не са спрели да се въртят. Все още не знаем колко сме хвърлили. Може би звездната карта няма да отговаря на моята... и тогава ще бъда свободен.

- Ще му предам.

Възцари се мълчание и след малко Трез се размърда неспокойно.

- Защо ме гледаш така?