СЕНКИТЕ

- Облечи я в тях. След двайсет минути главата на майка й ще се търкулне в подножието на трона. Доведи Катра, та церемонията по смяната на властта да бъде довършена.

- Ами ти? - попита Катра. - Ти също ще бъдеш там, нали? Моля те, кажи ми, че ще бъдеш там.

- Тревожи се само за себе си, кралице моя. Ти си много по-важна от когото и да било в тази стая, този дворец, тази земя.

С тези думи той се обърна и се изгуби в тайния коридор.

81

ПОЧИСТВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО НА ОРЪЖИЯТА БЕ СВЕЩЕН дълг на всеки воин, начин за укрепване на връзката им. Рейдж седеше приведен над втория от двата си любими пистолета, а сладката миризма на препарата за почистване на метали, която изпълваше ноздрите му, му бе така позната, както звукът на собствения му глас.

Прекрасно усещаше напрежението на Мери в другия край на стаята, ала тя не казваше нищо.

- Ще внимавам - увери я, докато прибираше флакона в кутията, където държеше продуктите за почистване на пистолетите си. - Обещавам... наистина ще внимавам.

Даде й думата си, макар да знаеше, че да оцелееш в битка не зависи единствено от теб. Да внимаваш, да си пазиш гърба, да разчиташ на братята си да правят същото всичко това помагаше. Ала винаги имаше и доза късмет.

Или съдба.

Както предпочиташ да го наречеш.

- Знам, че ще внимаваш - сковано отвърна тя.

Рейдж се зае да избърше дулото на пистолета с парче велурен плат.

- Ако въпреки това не... не се върна...

Не довърши. Тя щеше да разбере какво я пита. Беше казал достатъчно, за да се досети.

- Ще те намеря - задавено каза тя. - Все някак ще те открия. Рейдж кимна... и си помисли, че вероятно би трябвало да отиде при нея, ала точно в този миг не бе в състояние да се справи е тази близост. И така малко му оставаше да рухне, а не можеше да си го позволи, не и е войната, която го очакваше при падането на нощта.

- Просто не мога да понеса мисълта да пострадаш. - Тя си издуха носа и попи очите си. - Тя ме плаши едва ли не повече от смъртта.

Е, да, защо то те бяха получили онова чудо, което щеше да ги възнагради, когато смъртта се опиташе да ги раздели.

Помисли си за Трез и му се прииска да повърне. Господи... гледката на онзи мъж, изкачващ се към върха на погребалната клада, се бе запечатала в ума му.

Рейдж пусна рязко пистолета и парцала върху коленете си.

Лз съм ужасен. Истински, отвратителен, шибан задник.

И другия край на стаята Мери отново подсмръкна.

За какво говориш?

Заповяда си отново да се залови с почистването на пистолета, най-вече защото, срещнеше ли погледа й, нямаше да успее да го изрече. По дяволите, може би не трябваше да го изрича... макар че открай време не можеше да пази тайни от нея.

- Аз, ъъъ... ненавиждах онова, което се случваше с Трез и Селена. Също като и е Тор.

Изведнъж си спомни как седи в лъскавата линейка на Мани и му казва да спаси Избраницата. Сякаш ако просто му заповядаше да намери лек, то щеше да се случи.

А после отново видя Лейла пред бушуващите пламъци, които се издигаха високо в небето. Бременната Лейла, която носеше близнаците на Куин, по дяволите.

- Аз съм задник - прошепна.

- Говори е мен, Рейдж.

- Радвам се, че не бяхме ние - е усилие изкара думите той. -Колкото и да ги обичам и да скърбя заедно е тях... толкова се радвам, че не те изгубих...

Сълзи изпълниха очите му.

Неговата шелан се приближи. Сложи пистолета настрани и обви ръце около него, шепнейки утешителни думи в ухото му, от което той се почувства още по-зле. Защото то му напомни за онова, което Трез никога вече нямаше да има.

Бум! Бум! Бум!

- Рейдж - изкрещя Вишъс от коридора. - Трез се е предал.

Рейдж се изпъна и избърса сълзите си.

-Какво?

Отмести Мери настрани и се втурна да отвори вратата.

- За какво говориш, по дяволите?

- Чу ме. Среща при Рот. Веднага.

Ви понечи да се втурне нанякъде, ала Рейдж го сграбчи за ръката.

- Сигурен ли си?

- Току-що се е получило обаждане от с’хийб.

- Ай Ем знае ли?

Ви се закова на място и вдигна очи към тавана.

- Мамка му.

- Сигурен ли си, че Трез не е в къщата?

- Да, няма го. Проверих охранителните камери. Оставил е телефона си на стъпалата и е изчезнал преди около час.

- По дяволите. Окей, добре... - Само дето не бе сигурен, че е така. Може би нямаше да има война, ами сенките?

Техните две сенки?

- Нека се кача при Ай Ем, за да му съобщя - чу се да казва, докато поглеждаше към Мери.

- Искаш ли да дойда с теб? - попита тя.

- Да.

* * *

Първото, което Ай Ем видя, когато се събуди, бяха два чифта обувки на нивото на очите му. Едните бяха войнишки ботуши с размерите на фотьойли, а другите - гуменки със сиво-черно лого и велкро лепенки вместо връзки.

Повдигна глава и се взря в Рейдж и Мери.

- Колко е часът?

Мери коленичи до него и това бе първият признак, че му носят наистина лоша новина.

Рейдж обаче бе този, който проговори:

- Ай Ем... имаме причина да вярваме, че брат ти се е предал.

Думите достигнаха до мозъка му в неразбираема, безсмислена бъркотия от съществителни, глаголи и кой знае какво още.

- Извинявай, какво каза?