Шамах

Това желание даде повод да се сбогуваме с майката и детето. После ние тримата се изкачихме по вече познатия пък през Витфагия до Кафр от Тур и спряхме при рожкова. Слънцето тъкмо се канеше да изчезне зад хоризонта. Със своите последни лъчи то обгърна най-свещения от градовете на земята. Изгледът, който Йерусалим предлага при един такъв слънчев залез, трябва да се възприеме, той е невъзможно да бъде описан. Дълго време стояхме унесени в тази гледка. После Мустафа Бустани заговори, въздъхвайки дълбоко:

— Още по-красива, хиляда пъти по-красива от вчера по същото време! Цял един свят лежи между вчерашния и днешния ден. Зная, че не бихте искали сега, след такъв час, да приказвам и разказвам. Позволете да мълча. И ви моля да се приберете! Оставете ме сам със себе си и насаме с този, който днес ми прости, макар някога да го прогоних!

Тръгнахме си. Още преди да стигнем следващия завой на пътя, вечерните камбани на Божия град започнаха да бият. Едно море от свято стелещи се тонове се издигна до нас и ни обгърна, сякаш искаше да ни възнесе. Поглеждайки назад, видяхме Мустафа Бустани да се моли… един мохамеданин при звъна на църковни камбани! Мога ли повече да разказвам? Не!…

А седлото на пашата?

Аз все пак го получих. Мустафа Бустани разреши въпроса, макар и с цената на големи мъчнотии. В родината една такава разкошна вещ е неупотребима, наистина, но въпреки това аз го считам за скъпо и ценно, защото неговото постигане е свързано, макар и само косвено, със забележителното пътуване от Йерусалим до Хеброн.