Шестият

— Ами страшничко е — кимна съпругът, очевидно поласкан от вниманието. — Хотелчето ни по принцип е малко. Гостите не са много дори когато е пълно. Бърджин редовно слизаше на закуска. С него сме почти връстници. Беше нормално да разкаже това-онова. Интересен човек.

— И сподели с вас какво прави тук просто ей така? — попита Шон. — Доколкото знам, адвокатите са много дискретни хора.

— Е, не го направи веднага и не навлезе в подробности. Веднъж помоли да му обясня как да стигне до „Кътърс Рок“, а пък аз го попитах какво ще прави там. Тогава ми каза с какво се занимава.

— Пресвети Боже! — стресна се Мишел. — Може би е отивал в „Кътърс Рок“, когато са го убили!

— Не мисля така — поклати глава съпругът.

— Защото вече беше ходил там — добави жената.

— Откъде знаете? — изгледа я Шон.

— Той сам ми каза, веднага след като се настани — отвърна мъжът. — Бързаше, защото самолетът му беше закъснял и искаше да хване приемните часове в „Кътърс Рок“. Наистина много бързаше.

— Може би не е успял.

— Напротив. Върна се тук, поръча си кафе. Аз го попитах как е минала визитата. Той каза добре, но по вида му личеше, че не е било добре.

— В колко часа беше това? — попита Шон.

— Какво значение има часът? — подозрително го изгледа мъжът.

— Вие двамата задавате прекалено много въпроси — добави жената.

Мишел проговори още преди Шон да успее да реагира.

— Трябваше да ви кажем по-рано… — Направи драматична пауза, а после се огледа, понижи глас като развълнувана ученичка и добави: — Ние двамата открихме тялото му!

Мъжът и жената се втренчиха в нея, после очите им се преместиха на Шон.

— Наистина е така — кимна той.

Думите потекоха като пълноводен поток от устата на Мишел:

— Беше ужасно, но едновременно с това и страшно възбуждащо! Никога не бяхме преживявали подобно нещо. Самата аз за пръв път виждах труп на убит човек! — Тялото й потръпна, лицето й се сбърчи в гримаса. — Мразя оръжията! — Замълча за миг, физиономията й бавно се промени, очите й светнаха. — Но беше страшно интересно! Направо страхотно!

— Предпочитам да не изпитвам подобни вълнения — насмешливо подхвърли мъжът.

— Открихме тялото към полунощ — добави Шон. — Но той би трябвало да се е върнал доста по-рано от посещението си в затвора.

— О, да. Върна се някъде около осем. Отказа да вечеря, защото не бил гладен.

— Разговаряхте ли, преди да излезе отново?

— Не. Дори не забелязах кога е излязъл. Но не е било преди девет, защото в стаята му светеше. — Обърна се към жена си и попита: — Ти също не си го видяла да излиза, нали?

— Не. Казах го и на полицията. Бях заета в кухнята.

— Значи е излязъл след девет. Каза ли ви, че има подобни намерения, когато говорихте с него?

— Не.

— Да са го търсили по телефона през деня, да е получавал пакети? — попита Шон.

— Не са го търсили по телефона на рецепцията. Но в днешно време всички имат джиесеми. Не са му оставяли нито бележки, нито пакети.

След още няколко въпроса Шон и Мишел благодариха на възрастната двойка и си тръгнаха.

Агент Мърдок ги чакаше пред бензиностанцията.

— На детективи ли си играете? — намръщено попита той, кимайки към барчето.

— Просто пихме кафе. Днес е доста студено.

— Да бе, кафе! И по една случайност го изпихте в компанията на съдържателите на мотела, в който се е регистрирал вашият човек!

— Обикновено съвпадение — отвърна Мишел.

— Дано да ви е последното — заплашително процеди Мърдок.

— Мога ли да си получа пистолета? — невинно попита Мишел. — Без него се чувствам, все едно съм гола.

— Балистичната експертиза все още не е приключила. Знаете как е. Пишат се заключения, попълват се формуляри. — Агентът закова тежък поглед в лицето на Шон. — Не ми се ще да ви виждам отново. И двамата. Защо не се върнете във Вирджиния? Вече нищо не ви задържа тук.

— Нали каза, че сме важни свидетели, и ни забрани да напускаме района?

— Промених мнението си. Можете да си тръгвате.

— Живеем в свободна страна — възрази Шон.

— Която всеки момент може да се превърне в несвободна! — отсече Мърдок.

Мишел го изчака да се отдалечи и пристъпи към един от служителите на бензиностанцията, който се мотаеше наблизо.

— Къде е най-близкият оръжеен магазин? — попита го тя.

— На около три километра на север, направо на пътя — отговори човекът. — Казва се „Форт Мейн Гънс“.

— Надявам се, че предлагат достатъчно модели пистолети.

— О, да. Вие стреляте, така ли?

— Само когато се налага.

11

Мишел напъха 9-милиметровия зиг-зауер в кобура на колана си и въздъхна с облекчение.

Шон развеселено я наблюдаваше.

— Не можеш без него, а? — подхвърли той.

— Защо ли имам чувството, че да имаш пистолет тук е добра идея? — невинно го погледна тя.

— Защото наистина е така.

— Успях да свикна с онзи хеклер, но трябва да призная, че винаги съм предпочитала зиг.

— Доколкото си спомням, по едно време носеше и глок.

— Знаеш как е — някои момичета си падат по обувки, а други по пищови.

— За пръв път го чувам.

Тя пъхна в чантата си две кутийки с патрони.

— Хайде да тръгваме. Време е да приберем бебето адвокат от летището в Портланд.

Изминаха трийсетина километра в мълчание, после Мишел се обади:

— Май си имаме компания.