Шоколад

— Последното ми ястие. Дотогава ще си вземам лекарството като добро момиче. Дори ще пия този отвратителен чай. Искам да доживея до осемдесет и първия си рожден ден, Виан, заобиколена от всичките си приятели. Бог ми е свидетел, може дори да поканя оная моя изкукуригала дъщеря. Ще почетем подобаващо и шоколадовия ти фестивал. А после… — Светкавичен жест на безразличие. — Не всеки може да се похвали с толкова щастие. Да има възможност да планира нещата до последната подробност. О, и още нещо — изгледа ме вледеняващо. — Никому нито дума. Никому. Не искам проблеми. Имам право на избор, Виан. Това си е моят рожден ден. Не ми трябват някакви ревльовци, дето да ми подсмърчат на купона. Разбрахме ли се?

Кимнах.

— Обещаваш ли? — Сякаш разговаряш с вироглаво дете.

— Обещавам.

Лицето й придоби онова изражение на блаженство, с което винаги говори за добрата храна. Потърка ръце.

— А сега да обсъдим менюто.

30 Вторник, 18 март

Докато работехме заедно в кухнята, Жозефин отбеляза, че съм много мълчалива. Вече имахме триста великденски кутии с подаръци, подредени прилежно в килера и завързани с панделки, но възнамерявах да направим още толкова. Ако продам всичко, ще спечелим доста пари, може би достатъчно, за да се установим тук за постоянно. Ако не… засега отхвърлям тази възможност, ветропоказателят ми се присмива прегракнало от високата си кула. Рижия вече започна да работи по новата стая на Анук под покрива. Фестивалът е рисковано предприятие, но рискът винаги е бил неизменна част от живота ни. Полагахме всички усилия начинанието да излезе успешно. Разлепихме афиши не само в Ажен, но и и околните градчета. По радиоточката ще съобщават за него през цялата Страстна седмица. Благодарение на неколцина стари приятели на Нарсис ще има и жива музика. Освен това цветя, игри… Разговарях с някои от търговците, дето излизат на пазара в четвъртък. Обещаха сергии с дрънкулки и сувенири. Състезание за улавяне на великденско яйце между децата, организирано от Анук и приятелите й, с cornets-surprise за всички участници. На витрината на La Celeste Praline ще сложа огромна шоколадова статуя на Еостра с житен клас в едната ръка и кошница яйца в другата, която по-късно ще бъде раздадена на празнуващите. Остават по-малко от две седмици. Приготвяме фините шоколадови бонбони с ликьор, розичките, обвитите в станиол шоколадови парички, виолетовите целувки, пияните вишни и бадемовите кифлички на партиди от по петдесет и ги подреждаме да изстинат в намаслени тави. По-късно пълним с тях кухите шоколадови яйца и животни, които разделяме на две с изключителна прецизност. Полози, изплетени от карамел, пълни с яйцевидни сладки с твърда коричка, върху които мъти шоколадова квачка; разноцветните зайчета, натъпкани със захаросани бадеми, са подредени в редици, готови да бъдат опаковани и прибрани в кутии; по лавиците триумфират марципанени същества. Цялата къща ухае на ванилия и коняк, карамелизирани ябълки и горчив шоколад.

А сега трябва да се погрижа и за тържеството на Арманд. Направила съм списък с продуктите, които иска й поръчам от Ажен: fois gras75, шампанско, трюфели и пресни chantrelles76 от Бордо, plateaux de fruits de mer77 от точно определен traiteur78 в Ажен. Тортите и шоколадовите произведения са моя грижа.

— Сигурно ще е много забавно — оживява се Жозефин, когато й казвам за празненството. Трябва да си напомня, че съм обещала нещо на Арманд.

— Поканена си. Заръча ми да ти предам.

Тя засиява от удоволствие.

— Много мило. Всички са толкова мили.

Толкова е незлобива, казвам си, готова е да види добро отношение у всекиго. Дори Пол-Мари не е успял да убие оптимизма й. Според нея за неговото държание донякъде има вина и тя. Такъв си бил по природа — слабохарактерен и неустойчив. Затова трябвало да го изостави отдавна. Към Каро Клермон и дружките й махва пренебрежително с ръка.

— Най-обикновени глупачки — отсича мъдро.

Толкова чиста душа. Сега е спокойна, в мир със света. Колкото до мен, усещам как постепенно затъвам все по-дълбоко в блатото на противоречията. Завиждам й. Беше нужно тъй малко, за да постигне това състояние. Малко обич, няколко ката дрехи на заем и покрив над главата… Тя е също като цвете, протяга се към светлината, без да мисли или да анализира процеса, който я тласка нататък. Де да можех и аз да го сторя.