Шпионинът

Войниците се приближиха, за да изпълнят заповедта. Той лежеше по гръб, лицето му бе осветено от фитила, очите му бяха затворени, сякаш спеше, устните му, хлътнали от възрастта бяха леко изкривени, но това приличаше повече на усмивка, отколкото на конвулсия. Наблизо се търкаляше мускет, ръцете му бяха притиснати до гърдите и в едната от тях имаше предмет, който блестеше като сребро. Дънуди се наведе, отмести ръцете и видя мястото, през което бе минал куршумът. Последната му грижа бе една метална кутийка, също пробита. В последния миг умиращият бе успял да я извади от пазвата си. Дънуди я отвори и в нея намери документ, в който за негово изумление пишеше следното:

Обстоятелства от политическо естество, засягащи живота и съдбите на много хора, досега не позволяваха да се открие тайната, съдържаща се в този документ. Харви Бърч от години е верен, но непризнат слуга на страната си. Тъй като човек не може да му се отплати, нека това направи Бог.

Дж. Вашингтон

Това бе ШПИОНИНЪТ ОТ НЕУТРАЛНИТЕ ТЕРИТОРИИ, който умря така, както бе живял — отдаден на страната си и жертва на нейната свобода.