Съкрушени

Момичето се затича. Измъкна изпод чистачката разпечатката, която беше подгизнала от мъглата, и я погледна, стиснала я с треперещите си пръсти. Това беше поредната вестникарска статия. Разследването за изчезналата картина на Ван Гог е подновено.

Ариа си пое дълбоко дъх. Ето я и картината „Звездна нощ“. Тя прочете текста. Безценната картина на Ван Гог, собственост на барон Бренън, все още липсва и властите подновиха разследването на случая, след като един от заподозрените изчезна. Нови доказателства разкриват, че в кражбата са участвали двама души, а не един. Криминалистите работят по новите улики, сред които и едно анонимно обаждане…

Листчето се изплъзна от пръстите на Ариа. На гърба на статията имаше нещо, надраскано на ръка. Почеркът беше същият като на бележката от предишния ден. Ариа прочете думите и облегна чело на колата, внезапно обхваната от ужасна слабост.

Ясна Звездице, светла звездице,
първата звезда, която виждам тази вечер.
Ще ми се да можех, ще ми се да мога
да накарам ченгетата да спипат Ариа без бой.

С любов, А.

13. Запомнящ се разговор

— Искаш ли нещо? — попита зеленокосата, мляскаща дъвка сервитьорка с пиърсинг, надвесвайки се над бюрото на Спенсър. Тя й предложи меню, което носеше надпис „ИНТЕРНЕТ КАФЕ БРЮХАУС“. Спенсър го взе, отвори го, но вътре откри само малка, средна и голяма чаша кафе. Погледна към чашите, които бяха подредени на рафтове зад бара. Те изглеждаха мръсни и прашни.

— Дали пък не предлагате кокосова вода? — попита с надежда тя.

Момичето завъртя очи.

— Ти как мислиш? — После й обърна гръб и се отдалечи, а връзките на кубинките й Док Мартенс пляскаха по пода.

Спенсър се огледа, запитвайки се отново какво търси тук. Интернет кафето „Брюхаус“ представляваше просто старомодно кафене, което се намираше точно срещу гарата в Ярмът. Всеки влак, който минаваше оттам, разтрисаше старите стени, миризмата на застояло кафе изпълваше въздуха, столовете бяха разкривени и през тонколоните дънеше някаква дразнеща електронна музика. Но всички твърдяха, че това място има най-сигурния интернет в района, което означаваше, че не могат да проникнат никакви шпионски програми.

Докато Спенсър прибираше телефона си в чантата, пръстите й одраскаха леко менюто с ястия за бала. Беше го получила на следобедната среща на ученическия съвет. Надписът „Звездна нощ“ бе написан с разкривени, наподобяващи почерка на Ван Гог букви, имаше и малко копие на прочутата картина в единия ъгъл. Спенсър го натика още по-навътре в чантата си. Ставаше й лошо само при вида на спираловидните облаци. Тя беше успокоила Ариа, че ще решат този проблем, но дали щяха да се справят? Въпреки заплашителните бележки от А., дори да успееха да намерят доказателство, че някой е влязъл незаконно в дома на Ариа и е подхвърлил вътре картината, дали полицията щеше да повярва, че Ван Гог се е появил просто ей така в дрешника й, без каквото и да е участие от нейна страна?

Но Спенсър просто не беше сигурна какво още могат да направят. Да подхвърлят картината на прага на някой музей щеше само да предизвика полемика — освен това отпечатъците от пръстите на Ариа сигурно бяха по цялото платно. Оставаше им само да намерят Али и съучастника й и да ги накарат да си признаят всичко. По ирония на съдбата А. беше единственото им спасение от затвора.

На екрана на компютъра й се отвори прозорчето на чата. Тук съм, написа някой с никнейм МухаНаСтената. Това беше Чейс, разследващият блогър, с когото Спенсър се беше свързала предишния ден. Двамата се бяха уговорили да початят днес следобед, но Спенсър не беше сигурна дали той наистина ще се появи.

Тя хвърли поглед през рамо. Всички останали гледаха в собствените си екрани, без да й обръщат никакво внимание. Прозорчето мигаше в очакване. И аз съм тук, написа в отговор тя. Харесва ми сайтът ти. Доста проучвания си направил.

Благодаря, отвърна Чейс, добавяйки усмихнат емотикон. Та как ти е името?

Спенсър се поколеба. Предпочитам все още да не го казвам. Опитвам се да си измисля никнейм.

Момиче ли си или момче?

Момиче, написа Спенсър, чувствайки се така, сякаш попълваше профил в сайт за запознанства.

Какво ще кажеш за Бритни Спиърс?, появи се веднага отговорът.

Спенсър се отдръпна от екрана и се подсмихна. Нали не ти е любимата певица?