Слейд

— Ти нямаше ли разговор по телефона, Слейд? Трябва да се обадиш на Джъстис, преди да си легне, за да има време да поговори с жените. Колкото по-бързо вземат решение, толкова по-скоро ще имаш допълнителна помощ тук. — Подари му една усмивка. После се обърна към другия мъж: — А ти, Брас. Има дрехи, които трябва да се изперат. Нали каза, че ще правиш всичко, за да не се натоварвам. Хайде, хоп! Това няма да се свърши от само себе си.

— Казах, че ще чистя. Никога не съм споменавал нищо за пране. — Брас се изправи. — Мразя да сортирам и сгъвам дрехи! — Въздъхна. — Но ще го направя заради теб.

— Аз отивам да спя. Лека нощ!

— Тя е толкова властна — засмя се Брас.

— Знам, но има сладък задник. — И Слейд се засмя. — Когато ми се развика или стане много взискателна, винаги след това затръшва вратата. Като гледам задника й, докато излиза, не ми пука дали е властна.

Триша спря на стълбите и се усмихна. Поклати глава и се прибра в спалнята.

Глава 21

Изумена, Триша се опита да скрие ужасената си реакция. Задържа на лицето си пресилена усмивка, докато мускулите на бузите й я заболяха. Развеселеният израз на Брас бе очевиден, но той не се смееше. Слейд не се сдържа и, приведен на две, с ръце на корема, се заля от смях, докато му излязоха сълзи в ъгълчетата на очите. Валиант изръмжа:

— Какво му е толкова смешно?

— Нямам представа — излъга Триша. — Мисля, че понякога поведението му е под всякаква критика.

Слейд незабавно спря да се смее, стрелна я с поглед, а очите му се присвиха опасно. Те й изпращаха обещание, че скоро щеше да си го получи. Младата жена отмести взор с усмивка, надяваше се, че той ще пробва да я ближе до смърт, но веселието й бързо угасна, когато отново съзря масата.

Опита се да не зяпа голямото парче сурово месо, увито в найлон, което Валиант току-що бе донесъл в трапезарията. Не беше сигурна какво е, но изглеждаше достатъчно голямо, за да бъде тяло. Боже, надявам се, че е животно!

— Много е мило от твоя страна да ни донесеш… толкова много. Това ще ни стигне за една седмица. — Или един месец, добави тя тихо. Отклони вниманието си от опакованото месо и се усмихна широко на Валиант. — Какъв е поводът?

— Слейд ме информира, че ти си предложила да питат нашите жени дали искат да дойдат тук. Вчера пристигнаха двадесет. Видях някои от тях отдалеч и съм много доволен от избора. Помолих те да ми намериш една жена, а ти ми доведе много, за да се запознаем. С това исках да ти изкажа благодарността си. Знаех, че ще бъде невъзпитано, ако донеса целия труп, така че го одрах и изчистих. Дори отрязах крайниците и главата. — Огромният мъж посочи голямото нещо на масата. — Увих го, за да не капе кръв по килима ви.

— Това е много мило. — Въпреки ужаса, в старанието си да бъде учтива, Триша пристъпи напред. Приближи до него и спря. — Може ли да те прегърна, за да ти изкажа моята благодарност?

Той се намръщи.

— Защо искаш да ме прегърнеш? Нали току-що каза благодаря!

— Това са човешки неща — усмихна се Брас. — Изглежда те се прегръщат един друг. Проста работа, Валиант. Мен ме тормози, когато понякога не й давам да ми направи същото. Хубаво е.

Исполинът въздъхна дълбоко.

— Предполагам, че съм длъжен да привикна към докосванията, след като искам да си имам партньорка. — Той разтвори ръце: — Давай! — Изглеждаше напълно отвратен.

Слейд избухна в друг пристъп на смях, но Триша не му обърна внимание. Тя се изправи на пръсти, за да прегърне огромния мъж. Валиант остана неподвижен, докато младата жена го прегърна бързо около кръста, преди да отстъпи назад.

— Не беше толкова лошо, нали?

— Не. Ти миришеш хубаво. — Той сви рамене. — Това не е лошо.

— Благодаря. — Погледна към увитото парче месо и се обърна към Слейд: — Защо да не си направим барбекю? Ти и Брас го разфасовайте, малко ще отделим за вечеря, а останалото ще го замразим.

Слейд се усмихна на големия, приличащ на лъв, мъж.

— Звучи страхотно. Благодаря ти, Валиант! Искаш ли да останеш за вечеря?

Исполинът поклати глава.

— Предстои ми да се срещна с жените и да си намеря половинка. — И избяга от къщата.

Триша посочи найлона, оцветен отвътре от кръвта, и прошепна, в случай, че Валиант все още можеше да чуе:

— Какво е това?

— По дяволите, ако знам — сви рамене Слейд.

— Предполагам, че е елен — прошепна Брас. — В дивата зона има много. Еленови пържоли звучи добре. — Той се приближи до масата. — Хайде да го занесем в кухнята.

— Изнесете го на задната веранда, моля ви. — Младата жена незабавно се отдръпна. — Така, след като го разфасовате, може да измиете пода с маркуч.

— Да — ухили се Слейд. — Така, след като го разфасоваш, може да измиеш пода с маркуча, Брас.

— Ти ще ми помогнеш — изръмжа му той. — Аз не съм касапин.

— Нито пък аз.

— Е, не гледайте мен — намръщи се Триша, когато и двамата се обърнаха и се взряха в нея.

— Ти си лекар и би трябвало да си добра в рязането. — Слейд се усмихна с надежда.