Слейд

Триша опипваше темето.

— Има оток, но не виждам кървене. Искам компютърна томография на главата. — Положи я обратно и взе малко фенерче. Отвори нежно единия клепач и видя, че има красиви сини очи. Светна във всяко око, за да провери рефлексите. Облекчението й бе моментално, когато видя, че зениците му реагират адекватно. Докосна шията отстрани, за да провери пулса. Няма счупени кости, няма подутини, отбелязваше мислено тя. След това се фокусира върху устата. Разтвори я леко и ахна.

Екипът й замря, всички се обърнаха към нея. Триша се отърси от шока. Загледа се в острите зъби на пациента. Приличаха на вампирски. Внимателно посегна към челюстта и разтвори устата му още по-широко, за да прегледа устната кухина и гърлото.

— Това кучешки зъби ли са? — чу се разтрепераният глас на Пете.

— Рана от куршум в лявото бедро — обяви Сали. — Чиста е.

— Кърви ли? — Триша затвори устата на пациента.

— Слабо, но е засегната артерията. Парамедикът се е справил добре. Кръвното налягане в момента е стабилно. Физиологичният разтвор, който са му прелели, явно е помогнал.

— След като приключим, веднага го местим в операционната. Побързайте. Тя е готова и ни чака.

Триша не обръщаше внимание на останалите, които влизаха и излизаха от помещението, и вземаха различни проби от пациента. Вярваше на екипа си, работеха изключително добре заедно. Болница „Мърси“ бе с репутацията на медицинско заведение с най-квалифициран персонал. Внимателно обърнаха пациента обратно и прегледаха всеки сантиметър от тялото му.

— Белези от убождания върху лявата буза на задника — отбеляза Сали. — Не е наркоман. Трябва да е доста гъвкав, за да стигне до това място, а с тази артилерия, която притежава, мъжете не са чак толкова подвижни.

— Той има оръжие? — Триша веднага вдигна ръце от пациента. — Къде? Внимавайте!

Сали се засмя.

— Не истинско оръжие. Артилерия, Триша. Не знаеш ли? Това означава големи, яки мускули. Момчето е истински културист. Не забеляза ли?

Младата лекарка поклати глава, облекчена, че мъжът не е въоръжен.

— Да го вкараме в операционната и да се заемем с простреляното бедро. Все още кърви. — Тя отново прегледа травмата. Опипа плътта, където куршумът бе влязъл и излязъл.

— Хайде да се раздвижим, хора — нареди Сали.

Триша тръгна към вратата.

— Аз ще избързам напред.

Измина почти половината разстояние, когато доктор Хосе Ролдио застана на пътя й. Той изглеждаше пребледнял.

— Аз поемам оттук, Триша. Благодаря — каза и мина покрай нея.

Младата жена остана изумена. Не можеше да повярва, че Хосе бе поел грижата за неин пациент, без първо да я попита. Бързо се дръпна встрани, когато екипът й изкара пациента от стаята за прегледи. Загледа се в лицето му. Сега, когато имаше време да помисли, обърна внимание на мъжа, а не на жертвата. Той имаше дълга и гъста кафява коса, с проблясващи руси кичури. Очите му бяха с необикновен, тъмносин цвят, а ирисите му — заобиколени от по-светло сини линии, което ги правеше наистина красиви. Тя свали кървавите ръкавици и ги хвърли в кошчето. Беше много ядосана, че няма да го оперира.

След известно време и шестима пациенти, Триша се намираше отново в стаята за почивка. Направи си още едно айскафе и опита да се отпусне. Хосе Ролдио бе един от най-добрите хирурзи в страната. Не трябваше да я интересува, че бе дошъл и бе поел грижата за пострадалия. Но се притесняваше. Отпусна рамене. Тя винаги държеше да проследява лечението на пациентите си.

Вратата зад нея се отвори и привлече вниманието й. Погледът й срещна този на доктор Ролдио, докато той влизаше през вратата. Изглеждаше изморен. Кимна й и отиде до кафемашината. Триша се обърна към него:

— Оцеля ли?

— Да. Наложи се да зашия артерията. Това беше най-тежката травма. Кървенето не бе чак толкова лошо, колкото си мислехме. Ветеринарят се появи, но бе прекалено уплашен и не пожела да докосне пациента. Само дето заемаше място в операционната. Ти видя аномалиите. Те не се постигат с пластична операция. Проверих, докато беше на масата. Бил е създаден такъв, по някакъв начин. Има достатъчно животински черти, за да смятаме, че не е напълно човек. Можеш ли да повярваш? Какво е това, за бога?

— Успяха ли да определят кръвната му група? — мистерията измъчваше Триша от часове.

— Не. Преляхме му кръвна плазма и организмът му не я отхвърли. Сега е стабилен, трябваше да го изпратя в интензивното отделение, въпреки неизвестността, пред която сме изправени. Имаме информация, че някои от тези момчета могат да бъдат доста опасни. Наложи се да поставим охрана пред стаята му, за по-голяма сигурност. Предполагам, че на регистратурата има вече репортери, които ще се опитат да се промъкнат в стаята му. — Хосе седна и срещна погледа на Триша. — Не исках да ти отнемам случая. Ти си страхотен лекар, но заповедта бе спусната отгоре. Големите шефове се страхуваха, че той може да умре, затова ме извикаха. Новината е вече по световните медии.

Триша сви рамене.

— Разбирам. — Усмихна се. — Първоначално се ядосах, но после се успокоих. Все пак ти си хирург.