Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Общата им численост според змейски и ламийски Съзерцаващи надхвърля 20 милиарда физиологично самостоятелни единици, или 800 милиона кошерни индивида, като прирастът се забавя и вероятно наближава ниво на стабилизация. Белонската цивилизация практически излиза от етапа си на експанзия, до голяма степен изчерпан още през периода на вътрешните борби за оцеляване, довели белонците до същински разум и направили ксеноинсектоидите по-въздържани и толерантни. Още повече че световете с повишена гравитация не ги привличат. Значително по-интересни са им астероидните тела около червеното слънце. Някои белонски кошери са се приспособили да живеят в тях и дори най-нежните им кастови единици са способни, без вреда за себе си, да понесат за кратко време суровите условия на космическия вакуум.

При космически битки с вимана и други атълански апарати, някои кълболети са изчезнали във вероятности тунели и част от тях са попаднали на Земята в античния период на историята ѝ и в отделни по-късни периоди. Засега най-сериозните доказателства за контакт с белонци от космическата каста, използваща много метал и помощни радиоактивни източници на енергия за направа на телата си, представляват някои древнокитайски документи. Малко по-органична модификация белонци твърде вероятно да е породила древноелинските легенди за кентаври. Засега няма доказателства, че белонските космонавти имат нещо общо с рисунките в пустинята Наска или строежа на египетските пирамиди, въпреки че термитниците на някои белонски кошери от Кулхе много приличат на тези постройки.

„Отвъдният“ Сатурн — Шани Нин’ур, и другите отдалечени планети-гиганти представляват светове, обикалящи и двете слънца, които за тях в гравитационно отношение са едно тяло. Орбитите им са стабилни, размерите — малко по-големи от аналозите им в Слънчевата система, изключая Шани Нин’ур, който е почти два пъти по-голям от Сатурн. Поради неизяснени причини и той има пръстен — по-дебел и по-обширен от сатурновия. Планетата е отдалечена на 25 а.е. (3,125 кръстолъча, или мъничко над 17 живолъча) от Райко. Обикалят я пет едри спътника и още трийсетина с размери над 890 км в диаметър.

Сатланзе (Уран) е последната планета, известна на звездобройците от Кашеп. Асуон (Нептун) и Анунхет (Плутон), въпреки значителните си размери, са твърде отдалечени и недостъпни за наблюдение. За тях знаят само шарканите, както и белонците, но за ксеноинсектоидите Външните представляват интерес единствено като ориентири за космическа навигация.

Физиология и еволюция на змейовете

Първоначално древните змейове са хищници с активни отровни жлези у женските и необуздана свирепост сред мъжките. Общата им черта е била способност за споделяне на емоции и примитивни мисли, което пришпорило развитието на нервната система да долавя нервната активност на себеподобните и други живи същества, най-често с цел да се открива плячка. Характерно било и постепенното преминаване от животинска към растителна храна с напредването на възрастта, което спомагало за по-голяма продължителност на живота, поради намалени дегенеративни явления в организма при умерена консумация на месо у възрастните индивиди. Притежавайки по-голям опит от хищните младоци, предимно растителноядните възрастни по-успешно опазвали своето семейство и потомството им започнало да преобладава в популацията. Храненето с растения довело до образуване на метан в храносмилателната система и след избухване на свръхнова звезда в близост до родния им свят, мутация променила рудиментарните отровни жлези на мъжките, които започнали да оползотворяват метана, като го натрупвали. Минималните количества месо доставяли и фосфорни съединения; така се появило огнедишането. Развитата нервна система, огнедишането и чисто физическите данни поставили шарканите извън всякаква конкуренция, освен вътрешновидовата, което ги спасило от упадък. Същата свръхнова повлияла върху женските да успяват да задържат яйцата в тялото си и да раждат малките си живи, но при определени условия могли да снасят яйца и да ги мътят.