Съпруга на убиец

— Знаеш ли колко трудно се преписва цял дневник, Уесли? Да имитираш чужд почерк толкова дълго? Още ме болят ръцете. За щастие Джордан не беше написала твърде много, и аз си служа и с двете ръце, затова ги сменях. Мисля, че свърших доста добра работа, нали? Смених Еди на Уес и добавих някои подробности за теб, но реших да преправя целия дневник, за да изглежда автентичен. Намокрих с кафе страниците и ги изсуших на слънцето няколко часа, за да заблудя лабораторните анализи, и да си помислят, че е много по-стар. Но ти трябваше да поискаш да датират мастилото. Това беше немарлива адвокатска работа от твоя страна.

Уесли дълго мълча и накрая избухна в смях.

— Страхотно! Какво е това? Един последен удар върху мен, преди ти и майка ти да отпътувате към залеза? Няма да стане. Ще опровергая доводите и отново ще призова Доминик Хил да…

— Доминик Хил е на другия край на страната. Всъщност той вече не се казва така. Никога няма да го откриеш. А без него, единственото, с което разполагаш, са показанията му пред съда, че ти си убил Джордан Русо. — Тара се огледа наоколо и видя млад мъж и жена на първия ред, които разсеяно гледаха съдийското бюро. Очите на жената бяха зачервени от плач. — Знаеш ли за какво се чувствам малко неудобно? За това, че излъгах Изабела Русо. Тя изглежда свястна жена и сега мисли, че ти си убил дъщеря ѝ. Но истинският убиец чака изпълнението на смъртната си присъда, затова предполагам, че няма значение, нали?

— Не — прошепна Уесли. — Не може да си го направила.

— Но трябва да признаеш заслуженото на Еди. За него ти си идеалният кретен, когото да използва. Той каза, че ти дори не си се поколебал. Започнал си да убиваш веднага щом Еди ти е казал да го направиш.

— Не, Еди не би ми причинил това, той ме обича.

— Той мисли, че си жалък. Използва те. Трябвал си му да започнеш да убиваш, за да може в обжалването си да твърди, че Тъмния Казанова все още е на свобода и вилнее. Не му пука дали ще те осъдят, но ми беше длъжник, и аз исках нещо, с което да те погребе. Еди ми каза къде държи много неща, които полицията не е открила.

Уесли преглътна и очите му се изпълниха с ярост.

— Ще те съсипя. Ще разкажа всичко това на обжалването и ти и майка ти ще гниете в затвора, не аз.

— С какво ще ме съсипеш, Уесли? Хмм? Доминик Хил никога няма да бъде открит. Изабела Русо няма да ти помогне. Когато частният ти детектив се свърже с нея, тя ще каже, че не иска да има нищо общо със случая. Ще трябва да я повикаш в съда с призовка и прокуратурата ще анулира призовката поради тормоз. — Тара се втренчи в съдийското бюро и герба на щата Невада, окачен зад него. — Между другото, ти ме изненада със стоматолога. Баща ми каза, че ще ексхумират останките на Джордан Русо и ще открият следите от ухапването, които са пропуснали първия път. Тревожех се за това, но той каза, че се е случило толкова отдавна, че сравняването няма да бъде убедително. Но се питам дали той знаеше, че ти ще убиеш стоматолога? Искам да кажа, дали си подозирал, че цялото дело е скалъпено, за да те осъдят за нещо, което не си извършил? Очаквал си, че стоматологът ще свидетелства, че следите от ухапването са твои, нали?

Уесли не каза нищо, очите му гледаха студено.

— Стана ми неприятно за това, но как можех да предвидя, че ще го убиеш? — Тара си пое дълбоко дъх. — Толкова много хора умряха заради жалък плъх като теб.

Съдебният пристав обяви съдията, който влезе в залата секунда по-късно. Всички станаха с изключение на Тара и Уесли.

Тара доближи лице до него, втренчи се в зениците му и прошепна:

— Наистина ли вярваше, че ще позволя някой отново да нарани майка ми?

Уесли скочи към нея. Тара бързо се дръпна назад и той падна на местата за публиката. Дрънченето на оковите му отекна в съдебната зала. Приставът се хвърли към него и го прикова по гръб на пода. Друг пристав хукна към тях от входа на залата. Те сграбчиха ръцете на Уесли и ги извиха зад гърба му. Той изрева от болка, докато го отвеждаха. Тара си помисли, че Уесли всъщност квичи като уплашено прасе.

Тя тръгна и спокойно излезе от съдебната зала, без да престане да се усмихва.